Как да кажем на родителя, че детето има проблем, така че да съдейства

Автор: Анна Влаева

Когато родителите са поканени на разговор в училище, те знаят, че той няма да е приятен. От самото начало, вътрешно, те са в „отбранителна позиция“. Трябва да сте наясно, че над 90% от родителите се отъждествяват с децата си.

Т.е. когато им кажете: „Детето ви е с проблемно поведение“, те чуват: „Вие сте провалени родители“. Няма нужда да са чули обвинение. Те вече се чувстват виновни! Трябва да знаете, че у родителите има много, много отрицания, които служат като защита:

„Моето дете ли е най-лошото, все едно другите не правят проблеми“.

„Образователната система е пълен крах, децата са им виновни“.

„Много знае тази учителка за поведението му, не знае през какво сме минали в първите му години“.

„Все едно пък училището е най-важно в живота“.

......

Да, реакцията им е различна – някои отричат и започват да защитават очевидно проблемното си дете; други уж 100% ще ви съдействат, а у дома стават садисти спрямо детето и резултатът е плачевен; трети остават в пълна апатия.

Какво да направите така, че да ги спечелите на своя страна.

Нужно е:

1) да свалите „отбраната“ на родителя;
2) да назовете силните страни на ученика, на които искате да се опрете за по-доброто му представяне;
3) да назовете проблема;
4) да провокирате съдействие и продуктивен разговор вкъщи.

Първо помислете за ученика и намерете нещо, което категорично е негово позитивно качество, някой негов талант. Всеки човек има добри качества, изключително важно е да започнете с това, че сте ги забелязали.

Така ще спечелите доверието на родителя и ще свалите споменатата бариера „ти си провален родител“.

Ето някои предложения: буйните деца често са със силни лидерски качества, добри художници, с абстрактно мислене, богато въображение, силно емоционални, с много силно чувство за справедливост, с отчетливи лични граници, много впечатлителни.

Тези качества очевидно не са балансирани и създават проблеми. Това обаче не се споменава във вашите начални думи.

Кажете още какво ви харесва у детето.
Думи, които карат родителите да се успокоят на първо време, са: „Детето ви е с много таланти; нестандартно мислене; изключително наблюдателно; с творческо мислене; с желание да прояви всички свои умения“ и др.

Бъдете искрени!

Ето пример за начало на разговора:

Преди всичко искам да ви уверя, че детето ви ще стане чудесен възрастен. Виждам колко е емоционален/на, има нестандартно мислене, което в днешно време се цени много.

Той/тя се стреми да покаже това, което умее, и пред учителите, и пред съучениците. Тези качества със сигурност ще му помогнат в живота като възрастен, така че не трябва да ги пречупваме и спираме…

Не използвайте НО!!!

Тази дума отрича и омаловажава всичко казано преди нея!
Колкото и добре да сте предразположили родителя, с едно НО връщате всички бариери!

Следваща задача – назоваване на проблема и даване на насоки за работа и/или повлияване.

Време е да кажете какви са конкретните проблеми, от какво смятате, че ще се повлияе ученикът или какво конкретно трябва да се случи.

Можете да зададете въпроси от типа:

1. „Смятате ли, че синът ви/дъщеря ви може да се повлияе по този начин?“.
2. „Бихте ли говорили с него/нея, за да се промени наистина?“.
3. „Имате ли други идеи как той/тя може да промени поведението си?“.

Искайки мнението им, вие още един път снемате „вината“ от техните плещи. Това ще ги предразположи наистина да сътрудничат и да бъдат полезни в наболялата ситуация.

Още един силен аргумент, който да накара родителя да сътрудничи, е, че училището играе и социална роля в живота на децата.
Заявете, че вашата задача като учител е да сте сигурни, че всеки ученик се справя и с академичните знания, и с общуването с връстниците. И така сте обнадеждени от това, че ще положите съвместни усилия с родителите.

Такъв тип окуражаващи думи извеждат родителя от ролята на виновен и отричащ. Той по-лесно ще се отпусне да ви споделя, да ви се доверява и в крайна сметка вие, учителят, по-лесно ще постигнете целта си с конкретния ученик.

Автор: Анна Влаева

Тя е специалист по ранно детско развитие и логопед. Работи в името на по-доброто общуване между родители и деца. Осъзнава, че съвременното възпитание е много по-изискващо от родителите, отколкото преди 15 – 20 години. Затова подкрепя клиентите си с практически проверени и работещи техники за промяна на проблемното детско поведение.

Можете да я последвате във Фейсбук и в Инстаграм'