Как въведохте пъзелите при малките деца?

Как въведохте пъзелите при малките деца?

С дъщерите ми (вече на 6 години) започнах след навършване на 2 години. Предлагах им вече почти подреден пъзел и те добавяха последните няколко части. С брат им (в момента на 2,5 години) започнах около годинката с лесни пъзели от две части.

Няколко месеца по-късно въведох активни карти-пъзел „Бебета животни“ по подобен начин. Днес той реди сам пъзели от 16+ части, може да се занимава самостоятелно с тях над 15 – 20 минути и виждам гордостта, изписана на лицето му, когато се справя!

Това не стана бързо. Ето през какви игри изградих уменията му за концентрация, речеви запас и интерес към пъзелите:

  • Първоначално започнах, като подбирам трите карти от пъзела и му ги показвам, и обяснявам с кратки фрази: „малко коте“, „майка котка“, „Месо. Котките ядат месо“. Понякога почуквам по картата и казвам: „Котка. Котката казва „мяу“. Това концентрира вниманието на детето и му помага да свърже по-добре изображението, звука и думата.

  • По картите разказвам кратка история с 4 – 5 прости изречения: „Малкото коте е гладно. Голямата котка му показва храната. То казва: „Мяу, благодаря, мамо“. Котето хапва: „Ам-ам“. Месото е вкусно“. Когато казвам „голяма“ и „малко“, показвам с ръце. Повтаряме приказката често (по желание на детето), за да затвърдим думите.




  • Когато Мартин вече говореше с прости изречения и имаше речник с над 200 думи (различни форми на речта), започнах да му показвам цветовете и да играем игри с тях. Тогава започнах да му обръщам внимание на ръбовете на картите и как да търси еднаквия цвят в купчина. В началото объркваше думата за цвета (например наричаше червеното „зелено“ и всичко беше зелено), но свързваше 2 – 3 карти с еднакъв цвят доста точно.

  • По нататък започнахме да играем по „пантон“: подготвях няколко карти в различни по-ярки цветове и у дома или навън търсехме неща с подобен/същия цвят, като доближаваме ръба на картата до предмета. Оказа се много забавна игра, с доста възможности за движение, за разговори и шанс той да чуе нови думи.

  • По подобен начин събирах кубчета в различни цветове и той слагаше кубчето в съответния цвят върху ръба на картата. Аналогично използвахме и фигурки на животни, които той разпознаваше и поставяше върху изображението му на картата.

  • С порастването, Мартин вече започна и сам да съчинява истории. Избираше си карта и както преди месеци аз му разказвах, така сега сам измисляше. Комбинираше части от различни пъзели, например котка и маймунка си играят. Някои от историите смогнах да запиша и си представям как, живот и здраве, му ги показвам след години.





  • Когато научи с какво се хранят всички животни, започнах за забавление да слагам грешната храна и на глас да се чудя: „Хммм, чудя се котката обича ли банани?“. Той се включва с гръмко „Не!“ и намира правилната карта сред купчината. В началото купчината беше от 4 – 5 карти с храни, впоследствие увеличавах бройката, между която да избере.

  • Уча го да задържи няколко карти в ръка. Често със сестрите му играем на Уно и той знае как държим картите. В момента може да хване 2 – 3 карти, които, макар и по-големи, успява да задържи за известно време и да упражни фините мускули на пръстите си.

  • Той започна да си измисля игри сам или за мен: например подрежда 2 части от пъзела и крие някъде третата, за да я търся аз. Още не разбира смисъла на „топло“ и „студено“ и не играем по този начин, но може би именно заради объркванията, които се получават, е наистина забавно и за мен. А и тренираме познания за мебелите и предлозите (под одеялото върху дивана, зад възглавницата, на масата и т.н.)

  • Предлозите упражняваме и докато описваме заедно всички детайли върху картите: „месото е В купата“; „купата е ДО оградата“ и т.н. Много полезна игра за деца, които все още свикват с изграждането на изречения.





  • Опитвам да играя игри за памет и разпознаване – покривам с бял лист част от изображението и той се опитва да познае какво се показва. Така упражняваме части от тялото (примерно: „Виждам ушите наааа… котката!“

  • Много забавно се получава и когато той ми описва картата, а аз трябва да позная кое е животното. Опитайте – децата измислят уникални описания. Например „мустак от животно, ръбът е бял“ – аха, само дето това животно в моето съзнание няма мустаци.

С тези 12 игри взимаме максимума от картите и разнообразяваме заниманията си у дома.

Коя игра ви допадна най-много?

Автор: Ели Матовска, 5pod5


Ели Матовска е консултант и обучаващ. Над 21 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. Майка е на близначки на 6 г. и момченце на 2 г. Създател е на „Сладки думи“ – курс за проговаряне и общуване с малкото дете.

Последвайте Ели във Facebook - Сладки думи, Instagram, както и в нейния блог, за да прочетете ценните и интересни съвети, които тя дава.

 

Още по темата:

Злоядото дете

Ползите за децата от четенето на книги с картинки

Седем начина да създадете малък читател – за деца от 3 до 5 години