Концентрацията на децата: Къде се губи и как да я върнем?

Автор: Теодора Пампулова, детски психолог

Концентрацията на децата може да бъде занижена поради множество причини, които варират от възрастта и индивидуалните различия до външни фактори. Най-често срещаните причини са:

Възраст и развитие. По-малките деца, естествено, по-трудно се концентрират в сравнение с по-големите. С развитието на мозъка и с възрастта способността за фокусиране се подобрява. За по-малките деца (до около 4 години) е естествено да сменят дейностите често. Те обикновено са много любопитни и се стремят да изследват света. Затова рядко се задържат на едно място.
Прекомерно време пред екрани. Дългото време, прекарано пред компютри, таблети и телефони, може да доведе до претоварване на мозъка и затруднения при фокусиране. Екраните създават усещане при детето, че нещата трябва да се случват винаги бързо и забавно, че може да контролират процеса, че не е необходимо да полагат усилия, за да получат нещо (един бутон е достатъчен).
Липса на сън. Недостатъчният сън може да доведе до умора, раздразнителност и затруднения при концентрацията. Това създава трудности на детето да се фокусира продължително върху определено занимание. Обикновено това е придружено с преживяване на неуспех в извършваната дейност. Последният прави заниманието по-малко желано.
Нездравословно хранене. Небалансираната диета и липсата на хранителни вещества може да повлияят на енергийните нива и мозъчната функция.
Стрес и тревожност. Емоционалният стрес и тревожността може да отвличат вниманието и да затрудняват концентрацията. Така например, ако детето има проблеми с връстници или в семейството, то ще е неспособно да се съсредоточи върху образователни занимания или творчество.
Сензорна претовареност. Прекалено шумна или претъпкана среда може да бъде прекалено стимулираща за някои деца и да затрудни фокусирането. Често родителите оставят телевизора да работи и детето се разсейва. Шумът в класната стая също влияе значително върху концентрацията.
Дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и други. Това разстройство се характеризира с трудности при концентрацията, импулсивност и хиперактивност. То може да бъде диагностицирано от детски психиатър или детски невролог. Някои медицински състояния като например алергии, инфекции или хормонални дисбаланси може да повлияят на концентрацията.
Липса на интерес. Ако детето не се интересува от дадена задача, то ще му бъде трудно да се концентрира върху нея. Особено ако има достъп до играчки или устройства, които са много по-интересни.

Често родителите се опитват да развиват концентрацията и да направят вниманието по-стабилно и устойчиво. За да подпомогнат детето да остане по-съсредоточено и ангажирано по-дълго време, е необходимо да:

Създадат рутина. Редовният график за сън, хранене и учебни занимания може да помогне на детето да се чувства по-сигурно и да се концентрира по-добре. Образователните занимания, свободната игра също трябва да се случват по едно и също време на деня, за да може детето да изгради навици.
Ограничат електронни устройства и да използват подходящи книжки, активни карти и ресурси. Детето ще предпочита заниманията с джаджите, вместо да чете, да рисува или да се занимава с домашните от училище.
Насърчат физическата активност. Движенията подобряват кръвообращението и концентрацията. Те дават възможност на детето да изразходва натрупалите се енергия и напрежение. Спортът е особено важен през тийнейджърството, когато концентрацията и вниманието са особено нестабилни.
Бъдат търпеливи и насърчителни: Фокусът върху положените усилия от страна на детето и насърчението да преследва целите си са особено важни за добрата самооценка. Последната влияе върху качеството на концентрацията.
Консултират със специалист: Ако родителите забележат, че проблемите с концентрацията са продължителни и влияят значително на ежедневието на детето, необходимо е да потърсят подкрепа за своето дете от детски психолог, логопед, детски невролог или др. Често невъзможността за съсредоточаване е придружена от ниска мотивация и дисциплина по отношение на училищни и задължения в семейството, влошена рутина, забравяне и неспазване на поети ангажименти и др.