Краткият път към щастието - какво ни разказа Ралица Генчева

Автор: Ралица Генчева, charly.wilde

Представяме ви Ралица Генчева, която пише и издава своите стихове под псевдонима Чарли Уайлд. Тя приема минимализма като начин на мислене и го прилага във всяка сфера – от заобикалящите я предмети до взаимоотношенията ѝ с хората. Вярва, че по-малкото е повече.

И освен всичко е майка. Затова решихме да ѝ зададем няколко въпроса, свързани с играчките, електронните устройства и… търсенето на баланса.

Рали, прилагаш ли идеята за минимализма по отношение на детето си? Защо?

Да, детето ми има малко вещи – едно шкафче с дрешки и един малък кош с играчки и книги. Вярвам, че на децата не са им нужни много вещи точно както и на възрастните и още отсега се опитваме да възпитаваме детето да използва пълноценно това, което има, и да му се радва, а когато няма нужда вече от него – подаряваме го на друго детенце.

Пример за това е люлка, която за една година обиколи пет семейства и върши чудеса против колики. Радваме се, че успяхме да улесним живота на нашите приятели. Ако я бяхме запазили в някой килер, нямаше да има полза от нея.

Минимализмът се състои в това наистина да запазим най-важните вещи, да ги използваме пълноценно, да ги пазим, да ги предаваме нататък, а не да се затрупваме с тях, защото тогава те също изискват нашето внимание, място и поддръжка.

Когато става дума за деца, е абсолютно същото. Родителите имат достатъчно задачи, за да прибавяме и грижата за захвърлените, трупащи прах, играчки и вещи на децата.

Смяташ ли, че това му пречи, или обратното – помага на развитието му?

Със сигурност липсата на множество играчки прави детето по-креативно. Отделя много повече време на това да опознава света, предметите от бита и най-вече – да играем заедно.

Смятам, че играчките са важни, защото чрез тях детето ни насочва към интересите си и в игрите го опознаваме, просто не мисля, че трябва да са десетки и стотици. Проучване доказва, че едно 10-годишно дете има средно 238 играчки, а играе само с 12? Тогава защо са му 238?:)

Освен това ние сме забравили какво е скуката, възрастните покрай телефоните си, а децата – покрай множеството играчки. А в малко скука няма нищо лошо – обикновено това са периодите на най-голяма креативност и при децата, и при възрастните.

Как успяваш да овладееш потока на играчки към него – подаръци от баби, дядовци, лели, по повод и без повод?

Още в началото се отказахме да контролираме потока от приятели и роднини – виждаме се рядко, подаряват му подаръци, с които той играе поне няколко месеца.

Решихме просто да компенсираме – когато получи подаръци от роднини, ние не му купуваме такива. Имало е доста дълги периоди – след раждането, около рождения му ден, когато наистина сме имали играчки и дрехи за месеци напред. Така не разваляме удоволствието на роднините да му подарят нещо и в същото време не се затрупваме.

Позволявате ли му да използва електронни устройства? Какво е мнението ти – кога и колко е добре детето да има достъп до тях?

Всяка крайност е вредна. Ние не сме крайни минималисти и родители.

Синът ни е още малък за телефони, но понякога гледа детски филмчета. Опитваме се да е рядко, защото има такова нещо като пристрастяване към телефоните и е доста често срещано при децата и тийнейджърите. Не ми се иска нито ние, нито детето ни да живее чрез екрана.

Как смяташ – лесно или трудно ще ви е да събудите любовта към книгите у детето си?

Няма да кажа нищо ново – децата подражават на родителите си. Виждайки ни редовно с книга, и той си разлиства книжките и имитира четене. Надявам се любовта му към книгите да не изчезне, но и се опитвам да не му налагам моите хобита и амбиции. Може да се запали по нещо съвсем различно, важното е да е щастлив.

Как успяваш да съчетаваш работа, деца, личните ти проекти – книгите?

Просто ги редувам. Сбогувам се с мултитаскинга преди години. Сега работя, когато съм на работа, а той е на ясла, преди и след работа си играя с него, а когато баща му или бабите помагат – се усамотявам да чета и пиша.

Пожелай нещо на хората, които ще прочетат интервюто ти, моля. Напоследък имаме нужда от добри пожелания.

Пожелавам им да имат вяра.

Автор: Ралица Генчева, майка на почти 2-годишно момченце и успешен писател. Тя не спира да развива блога си, както и Facebook и Instagram страничките си. В тях може да откриете ценни съвети по различни теми и разбира се - прекрасна поезия.