Али Казара буквално се дави - в море от играчки.
„В къщата си имахме специална огромна стая само за играчки. Кошове, претъпкани с какви ли неща. Скъпи играчки, с които никой не си играеше. Когато пращах децата да играят там, те разхвърляха всичко по пода и само след секунди идваха да ми кажат, че им е скучно.“
Ежедневно тя подрежда стаята по няколко пъти.
Докато един ден ѝ писва. Тя раздава почти всички играчки на други хора. Не го приема като наказание, а като (успешен) опит да спаси отношенията в семейството.
Али с опасение очаква децата ѝ да изпаднат в нервна криза. Вместо това те се вълнуват от разчистването на стаята. И буквално за нощ нещата у дома ѝ се променят.
Мрънкането „скучно ми е“ магически изчезва.
Четирите ѝ деца стават много по-близки отпреди. В игрите си те използват предимно въображението си и са способни да си играят с часове с най-обикновена метла.
Ноел Смит, майка от Ню Джърси, казва, че е взела решението да ограничи играчките на детето си още преди то да се роди. На 2,5 г. синът ѝ има много книги, но играчките му се побират на един или два рафта в стаята му. Резултатът е, че той може да играе с една играчка часове наред. И тъй като нещата са малко, той знае местата им и сам си ги подрежда.
Бет Бечър, собственик на фирма, специализирана в разчистване на домовете от излишни предмети, споделя, че най-често майките се затрудняват да се разделят с играчките заради чувството си на вина – че ще лишат детето си от нещо. Нейните собствени деца имат малко играчки и тя ограничава подаръците по семейни празници.
Някои нейни клиенти избягват да ходят с децата си по магазините, защото неизбежно се връщат с нова играчка у дома.
„По този начин ние вредим на децата си – казва тя. – Това трябва да спре.“
„Децата се нуждаят от свобода и възможност да развиват въображението си.“
А вие колко играчки имате у дома?
Още по темата:
Могат ли децата без играчки? - част 1
Могат ли децата без играчки? - част 2
Какво НЕ ТРЯБВА да подарявате на детето ми!
