RO EN

Могат ли децата без играчки? - част 1

Могат ли децата без играчки? - част 1

В германски детски градини оставят децата без играчки.


На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.


Децата са ненаситни потребители особено когато говорим за играчки. В детската стая може да няма свободно място и въпреки това те да искат нов подарък.


Когато получат нова играчка, децата много бързо губят интерес към нея и искат нещо друго – поредния конструктор, количка, кукла и т.н., и т.н.

Процесът е безкраен и безизходен.

Родителите не разбират какво да правят – от една страна, приемат ограничаването на детето откъм играчки като наказание, а от друга – не искат да продължават да купуват нови и нови вещи.


Според материал на The Independent в Германия са предложили кардинално решение на проблема. В някои детски градини се прилага програмата Der Spielzeugfreie Kindergarten – детска градина без играчки.

Същността на проекта се състои в пълно лишаване на децата от всичко, което ние смятаме за нужно за едно щастливо детство – играчки, конструктори, книжки, моливи, флумастери, хартия. Вместо тях за период от 3 месеца в годината децата остават само със столчетата, масичките и няколко одеяла. Освен това възпитателите не участват активно в игрите на децата, а само ги наблюдават отстрани. Оставени сами на себе си, децата трябва да включат фантазията си и да измислят какво да правят и на какво да играят.

Проектът е измислен от инспекторите от службата за обществено здравеопазване Райнер Стрик и Елке Шуберт, специализирани в работата с възрастни, страдащи от различни зависимости. Специалистите били много заинтригувани от възможността зависимостите да се формират още в най-ранна детска възраст. Те искали да покажат, че лишени от задушаващите купчини играчки, децата могат напълно щастливо и креативно да играят с това, което е около тях.


Както се оказало, този проект наистина работи. Първия ден, когато децата се оказали в пустата стая, те с недоумение се гледали едни други. В началото изобщо не знаели какво да правят и скучаели. Но на втория ден ситуацията била коренно различна. Децата започнали да си играят – да строят от столовете, масите и одеялата къщи, влакчета, колички. Те се учили да общуват едни с други, да работят в екип, да се изразяват по-пълноценно и да разбират другите. Тяхното въображение работило на пълни обороти. Без определено разпределение на деня децата се чувстват щастливи и свободни. Когато играчките се завръщат в стаята, децата им се радват, но отношението им вече е по-различно – те започват повече да ги ценят.


Този модел служи за пример и на много германски родители. Както разказва един татко, неговият син преди е обичал да разхвърля играчките си така, че да покриват напълно пода на стаята му, като при това не е играел с тях, а е мрънкал, че му е скучно. При прилагането на подхода всички играчки са прибрани на тавана. На детето се дава само една – тази, с която то действително иска да си поиграе, а после, когато приключи, отново я прибират на тавана. В резултат на това детето е станало много по-спокойно, научило се е да играе по-дълго време с един предмет, да измисля все по-нови и интересни игри.


А вие какво мислите за този подход?


Източник


СМЯХ карти
Купи сега
100 игри за деца на път
Купи сега


Още по темата:

Могат ли децата без играчки? - част 2

Майката, която изхвърли играчките на децата си

Коледа е време за подаръци - не изтръпвате ли от тази мисъл?

Аз уча сезоните
Купи сега
Бебета животни
Купи сега

Виж следващата новина
КОЙ е измислил ранното ставане?
КОЙ е измислил ранното ставане?


Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?


Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.


Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.


И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?


Смятам, че напливът в него би бил огромен!


Източник: