Пояснения по проекта ДЕТСКИ ГРАДИНИ БЕЗ ИГРАЧКИ
Могат ли децата без играчки? - част 1
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОЕКТЪТ?
В рамките на 3 месеца всяка година децата от една детска градина биват лишени от всички играчки. На тяхно разположение остават само столчета, маси, одеяла и др. мебели.
Проектът е създаден от двамата терапевти Райнер Стрик и Елке Шуберт, специализирани в работата с възрастни, страдащи от различни зависимости. Специалистите били много заинтригувани от възможността зависимостите да се формират още в най-ранна детска възраст.
КАКВО ОЗНАЧАВА БЕЗ ИГРАЧКИ?
Всички играчки бяха премахнати от стаите, включително допълнителни материали като моливи, хартия, ножици, инструменти и т.н. В стаята останаха само мебели. Децата бяха предварително и в подробности информирани за предстоящата промяна.
Някои групи сами сложиха играчките в определени за целта помещения, докато други завариха празните стаи след началото на проекта. По молба на децата и след съгласуване осигурявахме допълнителни материали и инструменти, но не и играчки.
КАК ПРОТИЧАХА ДНИТЕ?
В рамките на проекта ние нямахме описани занимания и игри, за да не „осигурим“ идеи, които могат да бъдат имитирани или копирани. Конкретни инструкции биха противоречали на принципа на проекта, който беше създаден, за да подпомогне креативността, въображението и самоувереността на децата участници. Ето кратко описание как протичаха дните в рамките на програмата:
Обичайно децата идваха в градината между 8.00 и 9.00 ч. Много често децата обсъждаха как е минала предната вечер или какво се е случило на идване към градината, като включваха и преподавателя в разговора.
С нарастването на броя на децата желанието за активност и игри нарастваше. Идеите за игра включваха ролеви игри и „строителни“ проекти. Например в градината беше построен вигвам. Задно децата решиха какво ще им е необходимо и обсъдиха с учителя как да си доставят материалите. В резултат на това се организира разходка до близката гора, за да се съберат клони.
Вдъхновени от гениалността на идеята си, децата успяха да транспортират големи и тежки клони до градината. Отне им няколко дни, за да построят вигвама, като и момчетата, и момичетата участваха в процеса.
Самият вигвам стана чудесна начална точка за много игри, например децата си направиха индиански дрехи от останки от кожа, като дори си направиха телефони от същата материя. Преподавателят им помагаше само с осигуряването на материалите и инструментите, необходими за новите идеи.
Някои от учителите признават, че са изпитвали затруднения да не правят предложения или да не коригират неразумни според тях действия на децата.
ПРОМЕНИТЕ:
Като цяло преподавателите наблюдават следното: преди началото на проекта денят преминаваше в по-хаотична атмосфера, с повече караници, мотаене, по-малко екипни активности и повече конкурентност между децата.
Обичайните обособени групички на закуска от 2–3 деца се променят и нарасват на 10–15 деца в група, като заедно ядат, говорят си или просто си седят. По този начин храненето се превърна във важно време и място за срещи, без да е необходима учителска намеса.
Другото много популярно занимание стана почивката в ъгъла за релаксация, като всяка група вече с състоеше от почти равен брой момчета и момичета. Всяко дете само определяше собствения си ритъм. По-срамежливите оставаха настрана за по-дълго (докато преди това са играели с играчки и срамежливостта им не е била толкова видима), след което бяха канени от другите да се присъединят към играта.
Възникваха идеи за ръчни проекти, като децата се консултираха с учителите си. Нещата се случваха бавно и постепенно, като имаше достатъчно време децата да разгърнат въображението и креативността си. Почти не се наблюдаваше напрежение поради липса на време или ориентираност към победа, фактори, които бяха силно изявени по време на игра преди проекта.
Без играчки, с които да играят, децата бяха по-креативни, балансирани и уверени в себе си.
Те се научиха да отстояват идеите си и да вярват във възможностите си. Поведението им демонстрираше, че благодарение на нарасналото самочувствие те са способни да действат самостоятелно и да осъзнават ограниченията си.
По отношение на комуникациите с връстниците си децата се научиха да приемат и да уважават себе си и другите, да казват „да“ и „не“, както и да оползотворяват уменията – своите и на другите. По време на игрите в рамките на проекта преобладаваха общите разговори и екипната работа по реализацията на идеи.
Докато децата играха навън, природата се превърна в най-важният им партньор в игрите.
Наблюденията върху децата показват, че в първите 4 седмици от проекта те са се задоволявали с наличните материали. Използвали са одеяла, столове и маси, за да си построят убежища и заслони, в които са седели и са си говорели. Впоследствие тези палатки се превръщат в къщи, които се разрастват (дори имат балкон).
С времето игрите стават по-сложни и изпълнени с въображение. Децата започват дори сами да изработват необходимите им липсващи елементи. Интересът им към даден проект продължава повече от 20 дни.
КАКВО СЕ СЛУЧВА С УЧИТЕЛИТЕ:
Забелязахме, че въпреки че през цялото време на проекта бяхме на разположение на децата за дискусии и подкрепа, децата имаха намаляваща нужда от нашето присъствие. Понякога те ни канеха на гости в „къщите“ си, а понякога просто искаха прегръдка, но като цяло, децата станаха по-самостоятелни.
И въпросите, които възникват след този експеримент:
Въпреки положителните резултати от този опит той ни наведе на много размисли:
Дотолкова ли сме обсебени от предметите в живота си, че ни се струва истинска сензация това, че предоставяме на децата си повече време и свобода да бъдат самите себе си (като ги лишаваме от играчки)?
Толкова ли нямаме какво да предложим на децата си, че компенсираме със стоки, които купуваме от магазина?
Наистина ли бързането, стремежът към ефективност и „ярки“ преживявания са завладели дотолкова живота ни, че отделянето на време за правенето на нещо без особена практичност и полза (като вигвам например) ни се струва „загуба на време“?
Могат ли децата без играчки? - част 1
Още по темата:
Могат ли децата без играчки? - част 1
Майката, която изхвърли играчките на децата си
Как да разговаряме с децата си - 5-те езика на любовта
