Боби е на 6 години. Когато баща му се прибира от работа, Боби се качва на коленете му, прегръща го и го гали. Какво получава детето? Той го прегръща, защото иска да получи прегръдка.
Неговият език на любовта, това е докосването.
Патрик живее наблизо. Той е на 5 и половина. И въпреки че с Боби са приятели, Патрик посреща своя баща по съвсем различен начин. Той го дърпа за ръкава: „Тате! Ела, ела! Искам нещо да ти покажа“.
Таткото отговаря: „Почакай, сине, само да си прочета вестника“. Патрик се успокоява, но не задълго, не минават и няколко минути, когато той идва отново: „Тате, идваш ли?“ – „Идвам, идвам, само си дочитам тук нещо.“
Мама казва на Патрик: „Остави татко да си почине, той е уморен“. Патрик отговаря: „Нека първо да види какво съм направил“. Прокрадвайки се зад баща си, той със смях му взема вестника.
Мъжът се сърди: „Патрик, престани!“, детето отговаря: „Ела да ти покажа нещо!“. Какво иска Патрик? Внимание. И няма да се успокои дори ако това ще предизвика скандал.
Неговият език е отделеното време.
Ако детето често ви подарява красиви подаръци и при това сияе от щастие, навярно подаръците са неговият език на любовта. То ви ги подарява, защото самото то обича да получава подаръци.
Ако вашият син или дъщеря постоянно помагат на по-малките от тях, вероятно техният език на любовта е помощта.
Ако детето постоянно ви хвали, то може би неговият език на любовта са поощрителните думи.
Всичко това се случва на подсъзнателно ниво. Детето не си прави тънки сметки: „Ще им подаря нещо и по-нататък те ще ми купят хубав подарък“.
То се движи от собствените си желания. Възможно е от опит да знае как ще се държат родителите му в една или друга ситуация и да постъпва така, че те да удовлетворят неговата нужда от любов.
Ако тази потребност често се удовлетворява, детето ще се превърне в пълноценен възрастен. Ако ли не – детето ще се ожесточи, ще му се струва, че родителите му него обичат.
Психиатърът Рос Кембъл от много години работи с трудни тийнейджъри, но нито веднъж сред неговите пациенти не е имало дете, чийто съд на любовта е бил пълен.
Повечето родители искрено обичат децата си. Но да си искрен, не е достатъчно. Нужно е да намериш общ език. Бедата е, че често разговаряме на различни езици с децата си.
Това са петте езика на любовта:
Докосване
Всички знаем колко важни са за децата прегръдките. Бебетата, които са често носени на ръце, се развиват по-бързо от тези, които не са гушкани.
Ние често прегръщаме бебетата, целуваме ги, галим ги. Още преди да чуят думата „любов“, те я чувстват. Детето се нуждае от ласки. С подрастващите деца е по-сложно. На него може и да не му харесва да го целуват като бебе особено когато има приятели наоколо.
Ако той ви отблъсква, то това не означава, че няма нужда от докосвания. Ако детето току ви хваща за лакътя, опитва се на шега да се бори с вас или ви закача всеки път, когато минавате край него, това означава, че докосванията са важни за него.
Поощрителни думи
Докато децата са малки, родителите не скъпят ласкавите думи. Те непрекъснато се възхищават: „Ах, какви хубави очички, носленце, косичка!“. Детето пълзи – „Браво на теб!“! Прохожда – „Точно така! Супер си!“.
Ако падне, едва ли ще чуе „Колко си непохватен! Гледай къде стъпваш!“. Родителите ще кажат: „Нищо, случва се!“. То ще стане и ще продължи.
Но когато детето порасне, поради някаква причина похвалите отстъпват място на упреците. Ако седемгодишният ви син е разхвърлял стаята си, най-вероятно ще кажете: „Колко пъти да ти повтарям! Ако не прибереш веднага…“.
А той вече е започнал подреждането. Защо да не го похвалите? Колкото по-голямо става детето, толкова по-рядко го хвалим, започваме да забелязваме само грешките му. Ако неговият език на любовта е похвалата – критиката му е противопоказна.
Ще минат 20 години, а в ушите му още ще звънят репликите: „Ама че си дебела! Кой ще те погледне такава!“, „Как изобщо те търпят на училище?“, „Такива като тебе нищо не постигат в живота!“. Така вие внушавате на детето си, че не е достойно за любов и уважение, и го повреждате за цял живот.
Време
Когато прекарвате време с детето си, това означава, че му отдавате своето внимание. Ако е още малко, може просто да седнете на пода и да си търкаляте топка.
С по-големите деца можете да играете с кукли или колички, да строите пясъчни кули. Може би си мислите, че не е редно сериозен човек да се занимава с такива несериозни неща.
Важно е да разберете едно: ако сега вие не влизате в неговия свят, по-късно детето ви само няма да ви пуска в него. То пораства, развива нови интереси – нека те станат и ваши. Харесва му баскетбол – и вие трябва да го харесате, играйте с него, водете го по мачове.
Ако свири на пиано – седнете край него и го послушайте. Ако проявявате внимание към детето си, то чувства, че е важно за вас и че ви е приятно да сте заедно.
Много не помнят какво са им казвали родителите в детството, но си спомнят, че са били заедно на важни за тях събития. Ако времето е езикът на любовта за вашето дете – давайте му го. Така то ще предпочита да е с вас, а не с лоша компания.
Подаръци
Това е езикът, на който говорят всички родители. И много от тях смятат, че е единственият. Погледнете в магазините за играчки и ще се убедите – ако в семейството има достатъчно средства, то обикновено детето е залято с подаръци.
Един смята, че това е най-добрият начин да изрази любовта си. Друг иска да даде на детето си всичко, за което той самият си е мечтал като малък. Само че, ако детето не говори този език, никакви подаръци от ваша страна няма да го накарат да почувства любовта ви.
Ако подаръците бързо му омръзват, ако не ги пази и не се хвали с тях, ако забравя да благодари – те най-вероятно не са неговият език на любовта. Ако ги харесва, пази, хвали се с тях – значи това е родният му език.
Как да постъпите, ако не сте материално обезпечени? Правете заедно играчки или поправяйте старите. Не е необходимо един подарък да е скъп, за да е ценен.
Помощ
За бебето е необходимо да се грижим непрекъснато. Без нашата помощ то ще загине.
Родителите го хранят, къпят, преобличат и това отнема време и сили. Детето пораства и се появяват нови грижи – приготвяне на закуска, водене на училище, проверка на домашните.
Обикновено децата приемат всичко това като нещо, което се подразбира. Но някои виждат в грижата любов. Вгледайте се в детето си. Ако то ви благодари за всяка дреболия, която сте направили за него, то това означава, че грижата ви е важна за него.
Помощта за него означава любов. То се радва, че му помагате с уроците, но не заради оценките. То си казва „Обичат ме“. Най-вероятно неговият език на любовта е грижата.
Моята дъщеря говори на езика на времето. Още от съвсем малка обичаше да се разхождаме заедно. След това, когато постъпи в училище в друг град, три пъти в седмицата аз ходех при нея и заедно изучавахме околностите.
Ходехме по улиците, сядахме и провеждахме дълги разговори. Сега дъщеря ми е голяма, стана лекар, но винаги когато се връща вкъщи, казва: „Тате, хайде да се разходим“. И аз винаги се съгласявам. Синът ми от своя страна не обича да се разхожда – не вижда смисъл в това. Този език не е неговият.
Не бива сляпо да следваме съвети, които сме чули от психолози или сме прочели в книги за възпитанието. Всички деца са различни. Не трябва да се отнасяме по един и същи начин с тях. Там, където едното дете ще види любов, другото вижда досада.
Ако мъкнех сина си на разходки, едва ли щеше да е доволен. За да покажете любовта си, научете езика на детето си. Познавам много родители, които не се разбират с децата си просто защото говорят на различни езици.
Дори синът или дъщеря ви вече да са пораснали, а вие сега сте разбрали за различните езици, на които сте говорили – не е късно. Кажете му: „Знаеш ли, прочетох нещо интересно и разбрах, че съм грешал.
Аз се старая, ти не забелязваш и причината за това е в различните ни езици на любовта. Струва ми се, че твоят език е… Аз много те обичам и се надявам скоро да го разбереш“. Обсъдете материала с него.
Може би ви се струва, че децата ви не ви обичат. Ако те са достатъчно големи, поговорете с тях и им разкажете за езиците на любовта. Възможно е да се изненадате. Може би самите те ще се опитат да разберат вашия език и да се опитат да общуват с вас чрез него.
Колко е хубаво да се живее в дом, в който всеки знае как да изразява любовта си.
Гари Чапман – „5-те пътя към сърцето на детето“
Още по темата:
Оставаме в тази възраст, в която не сме получили достатъчно любов
