Най-лошото, което можем да направим, когато обсъждаме с детето някоя книжка, е да оценяваме отговорите му.
Ясно е, че задаваме въпроси, но е важно те да подканват към дискусия, а не да бъдат проверяващи – това е голямата ни грешка.
Искате да обсъдите прочетеното? Първо се попитайте – а защо?
Защото искате да се убедите, че всичко е разбрал? А сигурни ли сте, че вие сте разбрали? А ако някой тръгне да изпитва вас? Ще ви хареса ли? На мен също няма да ми хареса. Ще отговоря вежливо, че разбирам посвоему, дотолкова, доколкото получавам удоволствие от прочетеното.
По този начин ще поставя граници. И детето ще направи същото, но не толкова дипломатично. То например може да се скрие под стола или да започне да се върти – да се глези. А може и да откаже съвместното четене като цяло.
Детето трябва да е 100% сигурно, че четенето с мама или тате е удоволствие за него и за вас, а разговорите след това са просто желание да си поговорите. Нищо повече.
Затова е най-добре кратко и ненатрапчиво да коментирате прочетеното дори още докато четете. С това подканвате и детето да коментира.
„Еха! Каква хулиганка! – може да кажете за Пипи Дългото Чорапче. – Но ти няма нужда да правиш така, нали? Ако пък просто коментирате: „Горкичкият, сигурно е бил много уплашен, аз сигурно нямаше да посмея да отида там…“ – вероятно ще чуете героични възгласи и готовност да се втурне в бой. И ето ви дискусия. А не изпитване – колко пъти старецът отиде при златната рибка?
Вие ще кажете: да, но в училище ще го изпитват, не е ли добре да свикне? Не, важното е да свикне да обсъжда и да отговаря на въпроси, а когато трябва, ще се адаптира към различната форма.
И знаете ли как да се проверите? Ако детето ви отговори и на вас ви се иска да поставите оценка – правилно или неправилно, то вашият въпрос е бил зададен неправилно – не се държите като събеседник, а като учител.
Така ли разговаряте с приятелите си, след като сте били на кино – браво на теб, правилно си разбрал основната идея на филма, пак ще те поканя на прожекция. Пълна глупост, нали? Няма правилно и неправилно, всичко е субективно.
За да иска детето да обсъжда нещо с вас то трябва да усеща, че е равноправен събеседник.
Изключете учителя във вас, включете приятеля.
Източник: Надежда Потмальникова
Още по темата:
Ще стане ли читател детето ми? Нека само да реши!
Как да възпитате в детето си интерес към четенето
Седем начина да създадете малък читател – за деца от 3 до 5 години
Коментари