Специалистите отделят четири компетенции, които ще бъдат от ключово значение за децата в света, който непрекъснато се променя и ще е много различен от нашия, когато пораснат.
Наричат ги четирите К – комуникативност, кооперативност, креативност и критично мислене.
Комуникация
Какво се случва с децата ни в училище? Дали там ги учат на различните видове комуникация? Със сигурност в часовете и в междучасията се говори за общоприетите норми на възпитание, но дали учителите имат времето, фокуса и „позволението“ на учебните програми да преподават основите на комуникацията. Дали имат компетенциите за това?
Важно е децата ни да са наясно със следните особености на комуникацията:
- ДА РАЗБИРАТ какво стои зад определен вид комуникация особено когато тя е крайна – плач, агресия, грубост.
- ДА ОСЪЗНАВАТ каква е нормалната, обичайна реакция при подобен вид негативна комуникация – страх, притеснение, унижение, ответна агресия и т.н.
- ДА ЗНАЯТ как да овладеят и управляват комуникацията в подобни ситуации.
Успешната комуникация е въпрос на знания и практика и колкото по-рано децата ни започнат да се обучават в това умение, толкова по-спокойни и успешни ще бъдат.
Кооперативност/Екипност
Това е способността да се действа съгласувано с други хора, като използвате общи ресурси. Училището учи ли на това? Дали децата там работят заедно в групи? И дали в сградите има уютни места, където екипи от ученици да могат да решават зададените им групови задачи? Или учителите продължават да се тревожат: „Как ще разбера, че Х не е преписал? Как ще оценя всеки поотделно?“
А важното в случая е не колко коректна е индивидуалната оценка за всеки ученик, а поставянето и приемането на общата цел, поемането на отговорности и т.н. Да не говорим, че децата възприемат по-добре материала, когато им е обяснен от някой съученик, отколкото, когато го чуят от учителя.
Помислете, в живота е точно така: пред екипа във фирмата се задава цел, хората разпределят отговорностите помежду си – един обмисля стъпките, друг записва, трети критикува, четвърти окуражава останалите, а пети осигурява кафе и това също е част от приноса.
Така работят фирмите, защото това е ефективният начин и така се изкарват пари. Защо не учим децата си на него? Кооперативността/екипността изисква разпределение на отговорностите на база на ключови компетенции, особености и необходими действия. Когато всички вървят под строй, а един командва не можем да говорим за екип и екипна работа.
Креативност
Много често си мислим, че развиваме креативността на детето, като му зададем обичайна задача: Нарисувайте Коледа и то рисува нещо също толкова обичайно - елхичка с гирлянди. А доколко сме готови да приемем, че детето има право да нарисува нещо съвсем различно?
Или да изрази емоцията по различен творчески начин. Ние поощряваме имитацията и копирането, като задаваме готови модели. Истинската творческа мисъл е извън рамките и шаблоните, това е стремеж към различното. Креативността има приложение в почти всяка професия, защото тя може да бъде синоним на изобретателност, гъвкавост, оптимизация и ефективност.
Критично мислене
Развиваме ли у децата си критичното мислене? Как по-точно го правите вие? Важно е те да умеят да издирват информация по интересуващи ги въпроси, още по-важно да различават истинските от фалшивите факти. Те трябва да умеят да проверяват твърденията си, да формират мнение. А после трябва да могат да отстояват мнението си дори когато върху тях има натиск.
Образователният процес продължава да е базиран на излагане на твърдения, а не на самостоятелно придобиване на знания. Възнаграждават се заучаването и повторението, а не разследването и самостоятелното стигане до изводи и заключения.
И колкото и важни да ни се струват курсовете по чужди езици и математиката, в които повечето родители влагат цялата си енергия, още по-ключово е да подпомогнем децата ни в развитието на тези 4 ключови компетенции.
Благодарение на тях те ще могат да посрещнат промените, които неизбежно ще се случват в живота им.
Част 2 от лекция на руския психолог Людмила Петрановская,
Още по темата:
Подготвяме децата си за миналото
Най-важните неща, които родителите могат да дадат на децата си
