95% от това, което се учи в училище, е неактуално
Има един такъв израз: генералите винаги са готови за битката, която вече е минала. За родителите и учителите това е още по-валидно. Когато разсъждаваме кое е полезно за детето ни, ние се оглеждаме, анализираме средата, която ни обкръжава, и си правим изводи какво трябва да учат, какво не, накъде да ги насочим. Но при това рядко мислим, че когато децата ни пораснат, нашият днешен ден за тях ще е вчерашен.
Но дори и така, родителите са много по-напред от училището, което днес подготвя децата ни за миналото. Защото 95% от това, което учениците учат, е неактуално и нерелевантно дори за настоящето, какво да кажем за бъдещето. Този парадокс във възпитанието е много странен – в почти всички други сфери ние мислим напред, планираме стратегически дългосрочно, мислим какво ще се случи, а когато се отнася за възпитанието на децата ни, сякаш забравяме, че времето минава, а животът се променя.
След 10 години ще изчезнат 15% от сега съществуващите професии
По прогнози в близките 10 години ще изчезнат от 12 до 15% от съществуващите професии. Вашите деца още няма да са пораснали, много от тях няма да са завършили училище, а вече ще са изчезнали базови професии, които в момента ни дават прехрана. Едва ли можем да си представим какво ще е след 20 години.
Съвременният свят се отличава с огромна скорост на промените. Помните ли кога получихте първия си компютър? А първият мобилен телефон? А децата ви не помнят времето, в което те не са били достъпни за всички.
Да вземем за пример мобилния телефон. Това не е просто някаква технологична джаджа – той променя нашия живот, отношенията ни например с децата, които в момента растат под непрекъснатия ни контрол. Да не би, когато сте били малки, родителите ви да са знаели какво правите по цял ден? А кой от вас е готов да приеме, че от сутринта до вечерта – докато се върне от работа, няма да знае къде е детето му, какво прави, дали е яло и т.н.
В много области децата са по-напреднали от възрастните
Доколко интернет променя живота ни? Почти във всичко, като започнем от възможността да работим дистанционно и да свършим с това, че вече не можем да контролираме какво и кога ще научи детето ни за света около него.
Някои родители питат психолозите: „От каква възраст да позволим на детето си да има профил в социалните мрежи?“. Та то дори не ви е питало! В момента, в който е получил телефон, то вече може да влезе навсякъде и да направи каквото пожелае, без вие да го знаете.
Да не говорим, че като цяло, детето ви разбира от тези неща повече от вас.
Това също е много интересно съвременно явление – много често децата днес разбират от някои неща повече от възрастните. Това не се е случвало никога в историята на човечеството досега.
И в тази обстановка на бързи промени, на непредсказуемост и многозначност възрастните нервничат, не са сигурни какво ги очаква. А когато родителите са несигурни, те упражняват натиск върху децата, сякаш искат от тях гаранции за това неизвестно бъдеще. И се опират на нещата, които са им познати – как ще се справи детето на матурите, научил ли си е уроците, запомнил ли е това, наизустил ли е онова…
Има и ще има много възможности за образование
В момента много активно общувам с хора от Русия, които са емигрирали в Европа с децата си и те посещават местните училища. Мога да ви кажа, че и двете страни се изумяват едни от други.
Говореше се, че швейцарското министерство на образованието е имало специална среща, на която са обсъждали как да се справят с руските майки. Дори са ги нарекли „майки хеликоптер“ – родител, който непрекъснато кръжи около детето си, следи го и се тревожи за него.
Мой колега, който е в Европа от няколко години, ми разказа, че там като цяло има различно отношение към образованието – веднага след училище в университет постъпват само научно изявените деца – които ще се занимават с наука, или децата от богати семейства, за които това е вариант за удължаване на детството. Всички останали предпочитат първо да поработят и да се поогледат или да работят нискоквалифицирани работи и да пътуват по света. Да бъдат асистенти в различни сфери, за да се ориентират каква бакалавърска степен ги интересува. След това отново да работят няколко години и да запишат магистратура, понякога по съвсем различна специалност.
Т.е. в първи курс в университета на чиновете стоят както току-що завършили средното си образование младежи, така и хора на 30 и на 50 години. И това е нормално. Просто човекът не е имал възможности по-рано да учи или пък не е имал интереса и желанието за това.
Но ние се държим със страшна сила за вярването, че ако детето не постъпи в университет след училището, се е провалило, както и аз, защото съм лоша майка, изобщо всичко е ужасно, катастрофа, ще стане чистач!
Прогнозите сега твърдят, че децата, родени през новия век, след 2000 година, най-вероятно ще живеят 100–120 години, ако не се случи някаква всеобща катастрофа. А вие им се карате за контролното по химия.
Понякога просто може да поговорите с детето, че най-вероятно ще живее 120 години, че пред него има много време и животът ще се промени поне 10 пъти, и ако в един момент пожелае да изучи химията, ще има тази възможност дори сега да има двойка.
Децата ни няма да учат веднъж и край, те ще имат възможности (дори и ние ги имаме в момента) да се учат през целия си живот.
А ние се опитваме да вменяваме на децата си възгледите на нашите родители
Още един пример. Колко внимание отделяме на чуждите езици. Действително в днешно време без английски човек е заникъде. Но ако съдим по всичко, делят ни пет, максимум 10 години от момента, в който ще имаме на разположение синхронен онлайн преводач, и тогава всички тези часове и години, прекарани в учене, ще са излишни.
Да, подобен преводач няма да ви позволи да четете Шекспир в оригинал, но пък какъв процент от владеещите езика по принцип го правят?
Разбира се, хората винаги ще имат своите екзотични хобита. Например след 15–20 години подобно хоби ще е шофирането точно както в момента е ездата. Хората търсят специални места, където могат да яздят коне, и си плащат немалко за това удоволствие. А преди години е било ненормално да не можеш да яздиш.
И в тези времена на светкавични промени ние сме заети да се тревожим за децата си и да им внушаваме кое е правилно, важно и най-добро на базата на нашите виждания или още по-лошо – на вижданията на нашите родители.
Когато вървите по много стръмна стълба, вие инстинктивно се хващате за парапета ѝ. Когато нещата около нас се променят твърде бързо, хората инстинктивно се хващат за носталгията и си мислят „Колко по-хубаво беше преди“. Не може да не сте чували: „Едно време в училище ни учиха като хората“, „По наше време децата слушаха родителите си“, „Ех, какво детство имахме ние!“. Това има своето психологическо обяснение.
част 1 от лекция на руския психолог Людмила Петрановская
Още по темата:
Какви качества ще са необходими на децата ни в бъдещето?
Най-важните неща, които родителите могат да дадат на децата си
