Обожавам тази фраза: „Едно време бабите ни са раждали в полето и са оцелявали. И е нямало рак!“
Да, едно време не е имало рак. Защото не са го диагностицирали. Човек просто е умирал.
Не е имало алергии към ваксините. Децата са измирали масово от дифтерит и толкова.
И проблем с контрацепцията не е имало. Хората са раждали и са оставяли децата да умрат от студ и глад.
След откриването на Америка половин Европа е умряла от сифилис, а половината от индианците – от грип. В Англия по времето на Хенри VIII най-простият грип почти е унищожил Лондон.
Не е имало проблеми с правата на жените. Защото жените са нямали паспорти, права и възможности. Тях са ги избивали и насилвали – и това не се е смятало за престъпление. Не е имало и проблеми с оргазмите – защото просто е нямало такива.
И с извънматочните бременности, и следродилната депресия не е имало проблем. Извънматочната бременност е била една. Жената е умирала и толкова. И депресия не е имало, защото вместо това е трябвало да работи тежка, изтощителна работа.
На всички, които се привиждат красиви рокли и средновековни балове, препоръчвам да прочетат мемоарите на Екатерина Втора. Да, да, жената на престолонаследника, впоследствие станала императрица. Там подробно е писано за варицелата, женските проблеми, трудностите на бита и още много любопитни подробности. При тези хора, които са живели възможно най-добре за съвремието си. Докато ги четях, останах с впечатлението, че сега живея не просто разкошно, а в пъти по-добре от императрица.
Моята прабаба и първата жена на дядо ми са починали при раждане, половината братя и сестри на баща ми – от инфекции, които в момента се лекуват с лекота. И това се е случило не през Средновековието, а през XX век. И изобщо, ако на някой му липсват силни усещания – може да вземе от библиотеката женска енциклопедия от 80-те и да прочете за женската хигиена в онези дни.
Какво говоря – преди 100 години моето, сравнително леко, раждане би убило или мен, или дъщеря ми. Просто защото лесното му протичане беше осигурено от медицината.
Когато ме питат в какво време бих искала да живея, аз казвам – сега. Не знам какво ще се случи в бъдещето, но сега имам дънки, маратонки, дезодорант, мой собствен дом, международен паспорт, контактни лещи, хигиенни материали и контрацептиви, имам възможността да уча и да работя, където пожелая по света. Мога да се разведа, ако реша, че не искам да живея повече с този човек. Мога да карам кола. Мога да си купя средства за самозащита, както и да се науча да се отбранявам сама.
В нашето съвремие има един куп сериозни проблеми, но сравнени с това, което е било в миналото, днес е просто страхотно да се живее.
И хората, които ми говорят за „едно време“, наистина не разбират за какво става въпрос.
А аз разбирам. Осъзнавам каква огромна работа е била свършена, за да сме тук, в света, какъвто е днес.
Автор: Анжела Имж, източник
Още по темата:
На кого пречат моите години? Не и на мен!
Веднъж летях в самолет с горящ двигател
Какво промениха децата в живота ми...
