И кога стана 15 септември?
Ето моите изстрадани съвета за родители на първокласници. Аз знам, че те седят, треперещи, пред бездната – самата аз надничах в нея миналата година.
Много важно е да запомните, че нищо от това, което виждате в тази бездна, всъщност няма значение.
1. Отпуснете се – не е важно какви ще са пластилинът, моливите, букетът. Не е фатално, ако не знаете името на учителката. Детето ще ви каже.
2. Не е нужно да сте 100% готови с материалите от списъка – ще можете да наваксате първите 2–3 седмици, докато организационният процес се канализира.
Ще успеете с всичко – и с лепилото, и с блокчетата, и с тетрадките. Не бързайте – някои неща даже могат да се окажат излишни. Детето има дрехи? Чудесно, готови сте за първия учебен ден!
3. Не отделяйте твърде дълго време да мислите за букета. Ако разчитате, че с него ще направите впечатление на учителката, сте на грешен път.
Тя ще е в такова състояние, че едва ли ще запомни кой какво цвете ѝ е дал. Все пак приоритет са ѝ децата и техните имена. По-добре да впечатлявате на спокойствие. А и точно в този ден цветята не са нещо забележително.
4. Купете на детето си удобни обувки. Ще го кажа отново – не красиви, а УДОБНИ. С хубави стелки, с мека подметка. За да може детето да издържи отегчителната тържествена част. А и за после – да не се вмирисва, да се пере лесно, да пази крачетата. Икономисайте от несесер, флумастери, тетрадки, но не и от обувки.
5. Не се ужасявайте предварително какво ще правите, ако детето ви не се научи да чете, смята и рисува квадратчета добре. Разбира се, че няма да се научи.
Или поне не веднага. Много рядко едно 7-годишно дете може пророчески да види връзката между ченгелчетата и кариерния си успех в бъдеще. А когато мозъкът не разбира ползата от нещо, той се съпротивлява.
Така че, разбира се, детето ще мързелува. Ще се обърква, ще греши, ще забравя. Дълго ще свиква с новите хора. Ще е нервно и капризно вечер след училище.
Също така е добре да имате предвид, че при 7-годишните кората на мозъчните полукълба съзрява неравномерно. Като резултат от това Маша е перфектна още през септември, Семьон разбира нещата след 6 месеца, а Аня – през юни.
Това, което се опитвате със сълзи и нерви да изтръгнете от детето си през първия срок, то може би с лекота ще направи само в края на втория. Или пък в началото на първи клас (лято, витамини, свобода – това много съдейства за появата на нови невронни връзки в мозъка).
В крайна сметка какво значение имат тези 6 месеца или година? Все пак животът им може да продължи до 100 години. Така че нашата задача не е да го накараме да „порасне бързо“, а да направим така, че във втори клас да не гледа на нас и на училището със смесица от ужас и отвращение.
Можете да се справите с това.
6. Разкажете на детето, че ученето, това е движение от точката, в която не знаеш и не умееш нищо, към точката, в която горе-долу се справяш, но далеч не блестящо. И не е срамно да грешиш по пътя – естествено и нормално е.
При това дори е необходимо да грешиш. Да пробваш отново и пак, и пак, защото след всеки опит нещата ще се получават по-добре. Понякога ще изглежда, сякаш нищо не се получава, а понякога дори ще е по-зле от предния път. Да, това е неприятно, но така е с ученето.
Струва ми се, че това е като един всеобщ заговор – родителите разказват да разкажат това на децата, а учителят на родителите. Всички се опитват незабавно да започнат да измерват някакви „резултати“, които не съществуват и няма как да съществуват. Защото е рано.
За съжаление, преди да го обясним на детето, е важно да си го повтаряме на самите себе си. При това неведнъж.
7. Обещайте да не казвате „А аз на твоите години…“. Сигурна съм, че ще нарушите това обещание поне няколко пъти – всички го правят. Но все пак.
Когато сте били на възрастта на детето си, хората си звъняха по телефона от улични автомати, стояха по половин ден на опашка за салам и не знаеха и половината неща от тези, които сега знае вашето дете. Всъщност вие сте представител на различен биологичен вид.
8. Когато все пак се доберете до книжарницата, за да купите канцеларски материали, вземете повече гуми, линийки и цветни моливи. Не знам къде се губят в такива огромни количества, може би училищните гномчета ги ядат. Или пък децата.
Изобщо, както показва опитът, училището не е враг. Не е и приятел. Да си представим, че е компютърна игра, която просто трябва да изиграем докрай. За щастие, в нея има неограничено количество животи.
А и разбира се, виното ни е помощник.
Още по темата:
Най-важният отбор - деца, родители, учители
Какво трябва да знае и умее детето преди първи и подготвителен клас
