Съвети за успешно адаптиране към училището – за родители
Не се подготвяйте
Не слушайте какво казват другите родители за учителя на детето ви. Не забравяйте, че вкусовете и критериите са различни, както и интерпретациите на конкретни случки.
Много често родителите са предубедени, защото „Една съседка ми каза…“, и това си личи. Едва ли можете да очаквате учителят да дава най-доброто от себе си, ако още от самото начало е третиран с недоверие и критика.
Първият ден
Слушайте и наблюдавайте – децата, родителите, учителите. Не прибързвайте със заключения, не поставяйте етикети, просто се усмихвайте и общувайте.
Не задавайте специфични конкретни въпроси, свързани с вашето дете – това е първият учебен ден не само за вас, а и за още 24 деца и техните родители.
Пожелайте успех!
Следващите дни
Ценете времето на учителя – искайте обратна връзка за детето си, но не прекалявайте с детайлните въпроси – учителят трябва да обърне внимание на още 25 родители.
Приемете, че ако ви казват – „всичко е наред“, то това е така и няма нужда от допълнително проучване и обсъждане на подробности от изминалия ден.
Питайте: „Мога ли да помогна с нещо?“ – при всеки удобен случай. Покажете, че с учителя сте от един отбор. Дори само задаването на този въпрос е подкрепа.
А ако гледаме от практичната страна на въпроса, можете: да участвате в часа на класния, като разкажете за професията си, да донесете настолни игри или други забавления за класната стая, да информирате другите родители за появила се нужда (например от хартия А4) или за вземането на решение, свързано с класа.
Казвайте „Благодаря“. Помислете си – днес тази жена или този мъж цял ден са носили отговорност за детето ви, опазили са го, учили са го, възпитавали са го. Това не заслужава ли вашето ежедневно „Благодаря“?
Погледнете през очите на детето си – вие смятате, че учителката на сина ви не е достатъчно зряла и сериозна, липсва ѝ опит, накратко – не ви харесва. Но синът ви е щастлив, ходи с удоволствие на училище, забавлява се и е спокоен, оценките му са добри.
Дали пък вашите критерии не са излишно високи и нереалистични? Най-верният измерител за работата на учителя извън обективните резултати на тестовете са децата – тяхното душевно състояние и настроение. Не го забравяйте.
Не коментирайте учителя пред детето си – дори да имате съмнения, притеснения, забележки, помислете си – каква е ползата да ги споделяте пред детето? По този начин подкопавате авторитета на учителя и правите неговата работа още по-трудна.
При проблеми положете усилия – не прехвърляйте отговорността, не сочете с пръст, не бързайте да „уволнявате“ – така не се градят отношения – нито в семейството, нито на работа, нито в училище.
Ако има проблеми – сигнализирайте за тях и се опитайте заедно да намерите решение. Ако няма резултат – коментирайте липсата на напредък.
Ако не срещате съпричастност – потърсете външно съдействие – от психолог, директор и т.н. Важното е да положите добросъвестни и открити усилия за екипно решение на проблемите.
Най-успешни не са класовете с най-добрия учител, а тези, които са един екип – деца, учители, родители.
Автор: Калина Василева, учител
Още по темата:
9 неща, с които учителите биха искали родителите да са наясно
Детето и училището. Къде грешат родителите
