5 етапа на адаптация към детската градина

Етапите на адаптация към детската градина много приличат на етапите, през които минаваме, когато загубим нещо или някой важен в живота си. И това е така, защото, тръгвайки на градина, детето губи досегашния си начин на живот.

Добре е да разбираме какво се случва с него през този период, за да можем да му помогнем да се справи по-успешно.

Първи етап: шок, отрицание.

Децата обикновено се съпротивляват: „Не, няма да ходя на градина!“.

Това е естествена и нормална реакция.

Втори етап: детето разбира, че детската градина е неизбежна.

В този момент обикновено се проявява агресия. Детето може да ни отблъсква, да бута, да плюе, да удря майка си, другите деца, учителя. Тази агресия всъщност е насочена към това, което се случва с него.

Трети етап: детето започва да се пазари.

Ако вече говори, то започва да задава въпроси: А не може ли да идвам с теб на работа? А не може ли да не ходиш на работа и да ме гледаш? А може ли да остана с баба?

Ако все още не говори, може да се проявят психосоматични симптоми – температура, болки в корема.

Четвръти етап: тъга.

Тъга, дори мъка, проявяваща се в проливни и горчиви сълзи. Детето страда, оплаква промяната и новия свят, в който се налага да бъде далеч от дома и мама.

Пети етап: смирение и приемане.

Детето започва да открива положителните страни на детската градина.

Всяко дете минава през тези етапи, но при някои те протичат по-тежко. Детето може да се задържи на определени състояния – агресия или плач, а може и да премине през всички тях по няколко пъти, за дълъг период от време.

За да помогнем, е важно:

да разбираме какво се случва с детето в конкретния момент;
да запазваме спокойствие, защото съзнаваме, че това е определен период, който ще отмине.

От какво зависи кога и как детето ще се справи?

От неговия темперамент. Ако детето е интровертно, то задържа емоциите в себе си и когато стигне до етапа на пазаренето, просто може да промени поведението си, да експериментира: Какво ще стане, ако стана по-послушен? Дали тогава ще ме оставят вкъщи?

Кога родителите трябва да се тревожат?

Ако детето „заседне“ в един от етапите (например в агресията) и не успява да премине към следващия.

Как можем да помогнем в такъв случай?

Да му предоставим възможност да изрази тази агресия, а не да го принуждаваме да я скрие в себе си. Това не означава, че може да удря мама или другите деца, но можем да му поставим граници на позволеното – може да удря възглавницата, да повика, да скача върху нещо меко.

Важно е да вярвате, че детето ви е достатъчно силно и ще се справи. Ако проявявате съмнение, тревога, притеснение – то ще усети и ще реагира спрямо вашата представа за него.

Източник: Анна Быкова, Фрагмент онлайн-курса “Дела САДовыe"