Не знам вие как преживяхте тръгването на детска градина на детето си, но за мен това беше изключително тежък момент.
Плачът на сина ми дотолкова ме измъчваше, че в крайна сметка почти не ходеше – водехме го на градина от време на време, като задължително го вземахме рано.
Там имаше много очевидно (за мен) обяснение за нежеланието му – госпожата говореше с много пронизителен глас, който често повишаваше. А и като цяло имаше своите особености, например склонността към подобни коментари: „Синът ви е доста странен – цял ден седи на едно столче и не играе с другите“…
Когато дъщеря ми влезе в най-добрата детска градина в квартала при страхотни млади учителки, бях извън себе си от радост – най-накрая спокойствие за всички!
Детето беше готово – вече беше ходило на ясла и беше свикнало с правилата и порядките, новите госпожи бяха супермили и внимателни. Тръгнахме на градина и всяка сутрин госпожата посрещаше дъщеря ми с усмивка и прегръдка, а дъщеря ми посиняваше от рев. И така 2 месеца.
Почти полудях от чувството на вина и безсилие. Внимателно разговарях с дъщеря си – да не би да се случва нещо лошо в градината?
Наблюдавах я у дома – беше много щастливо и спокойно дете, което говореше с любов за учителките си. Разпитвах майките на другите деца – да не би аз да не виждам нещо в поведението на преподавателите, което да отблъсква детето?
Проучих 3 частни детски градини, защото всички около мен твърдяха, че там този проблем не съществува (оказа се, че не е вярно)…
В крайна сметка, стигнах до извода, че проблемът не е в градината, учителките или дори в мен. Детето ми просто изпитваше емоции, които не успяваше да изрази по друг начин – страх от непознатото и нежелание да се съобрази с тази огромна промяна.
Ето какви могат да бъдат причините за плача на детето ви:
1. Липса на контрол – изведнъж светът му се променя и то не може да повлияе на тази промяна. Вкъщи всичко се е въртяло около него, а сега вие го предавате в ръцете на чужди хора, които задават нови правила и нови задачи, които не са съобразени с неговите желания.
То трябва да прави това, което трябва, а не това, което иска. С плача си детето се опитва отново да установи контрол над ситуацията – като ви принуди да го върнете вкъщи.
2. Страх от непознатото – детето не познава тази градина, тази учителка и тези деца. Да, тя може да е по-голяма и по-красива от яслата например, дори госпожата може да е по-мила, но детето е свикнало със старата ситуация.
На старото място – било то ясла или у дома, то е имало ясно определено място, права и задължения, ежедневието му е било предсказуемо и безопасно. На новото място то не знае какво го очаква и това го тревожи.
3. У дома е по-хубаво! – в общия случай малкото дете е обгрижвано и забавлявано от родители, баби и дядовци. Малко или много, всички ние му осигуряваме предпочитани и любими занимания – закусва, когато и каквото иска, разхожда се на предпочитани места, играе на каквото и с когото пожелае на площадката или у дома.
Тръгването на градина променя рязко всичко това. Помислете си как се чувствате вие след края на почивката – често ви се иска да си поплачете, нали?
4. Ще трябва да е един от многото – това може би е най-трудното за детето – да разбере, че вече не е в центъра на родителския интерес, а е част от по-голяма група. За него е трудно изведнъж да престане да е приоритет.
За него е шок да установи, че има деца, които го превъзхождат в едно или друго отношение. Напълно възможно е да се опита отново да върне положението си на единствен и най-забележим – чрез по-непослушно или дори агресивно поведение, или чрез прекомерно послушание и услужливост.
5. Физическа и емоционална умора – тази промяна в ежедневието е много тежко физическо и психическо предизвикателство за детето. В детската градина е много шумно – просто останете 10-ина минути пред стаята и ще чуете, че някой непрекъснато говори, вика, плаче.
Има режим, който може да не съвпада с досегашния режим или нуждите на детето. Да поговорим и за общуването – детето трябва да установи нови отношения – с двете госпожи и лелята, с децата, с които иска да е приятел, дори с тези, които не харесва или от които се притеснява.
В края на деня то е изтощено от усилията, които е полагало, и това често се проявява в истерични пристъпи – вечер или сутрин преди градината.
След като установих причините за плача на дъщеря си, се успокоих. Да, сърцето ми продължаваше да се къса сутрин, но вече знаех, че това всъщност не е плод на ужасни преживявания на място, където я изоставям всеки ден, а израз на нейната упоритост.
Когато аз започнах да реагирам по-разумно и без тревога, тя също се успокои. След 2 месеца неутешим плач детето ми рязко спря да плаче и започна да ми се сърди, че го вземам твърде рано.
Автор: Мая Бобева-Атанасова
Още по темата:
Детето тръгва на градина, какво да очакваме
Защо детето плаче, когато тръгва на градина
25 изречения, които ще вдъхнат увереност на детето ви
