Когато говорим за непослушанието, всъщност говорим за инстинкта за съпротивление.
Съпротивлението, това е защитна реакция на определен контрол и принуждаване.
Какво представлява инстинктът за съпротивление
Инстинктивната реакция е тази, която не възниква, СЛЕД като сме помислили. Тя се появява веднага, ПРЕДИ мисълта.
Да правиш обратното на очакваното, да нарушаваш правилата, мълчаливо да бойкотираш нещо, да не слушаш какво ти говорят и да се държиш предизвикателно, да се съпротивляваш и противопоставяш, да спориш и да отказваш, да не приемаш забраните, да си своеволен и упорит, да си непокорен и дързък – в основата на всичко това е инстинктът за съпротивление. Това е защитна реакция на изпитвана принуда – физическа, поведенческа, емоционална, когнитивна, психологическа.
Защо ни е този инстинкт – той има две основни задачи
На първо място той служи на привързаността. Задача №1 на индивида е да се противопостави на волята на чужди хора. В миналото този древен механизъм е пазил децата да не бъдат откраднати от племето.
Детето слуша само тези, към които е привързано, с които в момента е в добри отношения и има връзка.
И втората задача на съпротивата – да отблъскваш чуждата воля, за да освободиш пространство за своята собствена.
Никой не се ражда с точното знание какво иска. Желанията, идеите, мислите и мечтите порастват и се развиват. Затова са нужни време и пространство. И съпротивата на чуждите, налаганите идеи осигурява това пространство и позволява на детето да развие своя, собствена воля. Това сякаш спира външния шум и дава възможност да почувстваш собствените си планове, намерения, идеи, ценности, желания и очаквания: „Какво искам аз? Кое е важно за мен?“.
Съпротивлението на външната намеса помага да се пробие собствен път, да се оградим от чуждите искания и очаквания, да развием собствени такива.
Кога възниква съпротивата?
Когато прилаганият натиск е по-голям от стремежа за близост с детето.
Как обичайно се развива ситуацията на съпротивления в семейната среда
„Заседналото дете – драма в 3 действия“
Действие I
Децата се противопоставят. Възрастните започват да натискат. Това важи и за възрастните всъщност. Ние казваме какво искаме – детето се противи. И нашият инстинкт е да натиснем още по-силно. Да приложим по-голяма сила.
Действие II
Децата усещат натиска и още повече се заинатяват.
- Хайде де! По-бързо! Нали излизаме. Успахме се. Побързай!
Но те продължават да се движат сякаш на забавен каданс.
Действие III
Децата блокират в своята съпротива, възрастните – в своята настойчивост.
- На кого говоря!
- Колко пъти да повтарям!
- Вече 100 пъти ти казах!
Нашата настойчивост поражда съпротива. Нашият натиск довежда до още по-силно набиване на спирачките. Получава се един затворен кръг.
А как да постъпват родителите?
Инстинктът за съпротива е полезен. Обяснихме защо. Но пък и трябва някак да живеем с него, без да полудеем. Родителите трябва да разбират бързо причините и да правят така, че детето все пак да се вслушва в думите им, а не на всичко да отговаря: „Не! Няма! Не искам!“.
Не бива да се забравя, че съпротивата е в служба на привързаността – да слушам близките на мен хора и себе си. Проблемите възникват там, където има проблеми с привързаността.
Това не значи, че дете, което е силно привързано към родителите си, слуша, без да спори. Съвсем не. Но случаите на съпротива не стават хронично явление.
И още препоръки при силна съпротива
Ако усетите, че детето е настроено да се противопоставя или не е на вашата вълна в момента (заето е с нещо друго):
- Откажете се от принуда.
- Въздържайте се от заповеден тон и поведение.
- Не бъдете категорични в плановете.
- Не се фокусирайте върху това, че детето е длъжно.
- Използвайте минимална сила и власт.
- Изградете си навици и ритуали, за да организирате поведението на детето.
- Удвоете вниманието си и отбелязвайте ситуациите, които водят до силна съпротива.
Ползата от ритуалите
Те обикновено не предизвикват спорове. Ако всеки ден се върши едно и също – например преди лягане си мием зъбите, после четем книжка – така се върти нашият живот, това е обичайно и повтарящо се действие. Ритуалите помагат за намаляването на съпротивата.
За принудата. Давайте избор на детето. Старайте се да не акцентирате на това, че е длъжно да направи определено нещо.
Ако знаем, че трябва да станем рано, за да стигнем навреме в поликлиниката, то просто трябва да будим детето малко по-рано, за да има време за прегръдка и разсънване. Тихичко да му шепнем нещо интересно на ушето, а после тихо и спокойно да го облечем, нахраним и да отидем лека-полека в болницата. И по пътя да му кажем какъв е планът ни.
Основното правило е да се откажем от натиска и принуждението – да говорим и да споделяме общи планове.
Източник: Олга Писарик
Още по темата:
Коментари