Ели Мантовска отново е на гости в нашия блог. Тя е консултант и обучаващ на родители. Над 21 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. Майка е на близначки на 6 г. и момченце на 2 г.
Като майка на 3 деца, професионален коуч и психолог в обучение, много ценя важността на ритуалите за свързване в семейството. Често използвам семейното време да науча повече за децата (и за себе си и баща им) чрез игри. Например, докато сме заедно в колата на път, докато се храним. Имаме и няколко наши семейни ритуала, които всъщност са ни любими игри.
Ритуал или игра за свързване след раздяла: „Аз ти давам нещо любимо, ти ми даваш нещо любимо“
Кога: Раздялата може да е моето отсъствие от 20 минути за служебна онлайн среща в другата стая, докато те играят сами, може да е посрещането от детска градина или училище, или прибиране от командировка.
Как: Даваме начало на играта и всеки има време да избере нещо любимо. Ако сме например на летището или на път, това може да е нещо наужким, нещо невидимо, част от тялото или някое камъче и т.н. Започва възрастният и казва: „Аз ти давам това мое любимо камъче. Обичам те“. Продължава детето: „Аз ти давам това мое любимо копче. Обичам те“.
После се завърта към следващия човек. Може да се играе кръгово или да се правят колкото искате повторения (примерно едно дете с брат си и всеки от родителите, после един родител с другия и всяко от децата и т.н). Накрая, ако детето поиска, може да му върнете това, което ви е дало.
С каква цел: Да имаме поне 10-ина секунди, в които сме на нивото на детето (или на партньора), гледаме се в очите, усещаме се един друг и нищо друго няма значение. Целта не е да правим подарък, а да споделим.
Ако ви се струва прекалено да казвате „обичам те“ всеки път, може да го пропуснете. Може да намалите или дори избегнете съревнованието за вашето внимание с повече от едно деца.
Ритуал преди раздяла или в момент, когато настроението ескалира: „Гушкащото чудовище“
Кога: У нас към 18 ч настъпва апокалипсисът. Децата са изморени, започват да огладняват, а има време до вечеря, често съм сама с тях, вече поуморена и нетърпелива баща им да се включи. Също и сутрин, на вратата, преди да потеглят децата за училище и детска градина, а ние – за работа. В моменти, в които чувствам, че почвам да се изнервям от шума и бъркотията и скоро може да си изпусна нервите.
Как: Аз и/или баща им се превръщаме в гушкащото чудовище, което иска да ги хване и напрегръща и нацелува. Най-забавно е, когато и двамата възрастни се включват. Основното правило е да не ги гъделичкаме и ако кажат не, да уважим отказа им.
С каква цел: „Боричкането“ (roughhousing) е една от т. нар от д-р Лора Маркам и д-р Лорънс Коен (американски доктори по психология, автори на книги) „превантивна техника“ за поддържане на връзката с децата. Има много ползи, включително и чисто сензорни. Често в това гонене и боричкане децата изпускат напрежението, променя се енергията в дома, след това има по-голям шанс да се пренасочим към тихи занимания или подреждане.
Автор: Ели Мантовска
Последвайте Ели във Facebook – Сладки думи, Инстаграм – 5pod5, както и в нейния блог, за да прочетете ценните и интересни съвети, които тя дава.
Още по темата:
Предложения за семейни игри от Ели Мантовска - част 2
Коментари