Децата обожават да слушат истории. Независимо дали това са спомени от вашето детство, смешни случки или приказки. Част от причината е, че така те споделят време и емоция с вас, но има и още:
- историите помагат на децата ви да развиват усещането си за думите и изразите, да обогатяват речника си. Когато едно дете свикне да се наслаждава на приказки с начало, среда и край, с герои и и сюжет, то се подготвя за четенето на книги;
- от историите децата черпят социален и емоционален опит. Как сте постъпили когато детето ви е обидило? А казали ли сте на родителите си, когато сте направили беля? Вие самите можете да избирате приказки или сюжети, които да отразяват настоящите вълнения и тревоги на детето ви – нови приятели, училище и т.н.;
- освен истории с поука, вие можете да разказвате просто смешки и така да култивирате чувството за хумор в детето си, да му покажете колко е хубаво да се смее, а още по-хубаво – да се смее с вас;
- така неусетно и внимателно вие учите детето си да споделя – ако то е от онези мълчаливци, които на въпроса „Как беше днес в градината?” отговарят с „Добре” и нищо повече, то разказването на истории е деликатен инструмент, с който отключвате желанието да коментира преживяното през деня;
Много важно е да подканяте и детето си да ви разказва истории:
- След като прочетете заедно приказка, помолете детето да ви я преразкаже. Можете да я изиграете – вие например да сте лошият вълк. Включете и забавни звукови ефекти.
- Припомняйте си забавни преживявания и случки – „Спомняш ли си какво се случи когато отидохме в зоологическата градина?”
- Разглеждайте любимата му книжка с картинки и го окуражете да ви разкаже историята по картинките.
Какво да си разказваме:
Случки от детството ви – не забравяйте, всяка добра история има начало, кулминация, край, а още по-добре – и поука. Опитайте се по естествен път да въведете понятия като добро и зло, правилно, неправилно. Дайте примери за неприятни ситуации и как сте ги решили, за успехи и неуспехи. Бъдете реалистични. Ако не сте, има два варианта – детето ви да не усети това и да израсне с неверни очаквания от вас, себе си и живота по принцип; втория вариант е не по-приятен – детето ви да разбере, че това, което говорите не е истина – тогава не очаквайте да вярва и на всичко друго, което му казвате.
Измислени от вас приказки – тук вече можете да развихрите въображението си. Приказките могат да бъдат поучителни или пък не, реалистични или фантастични – каквито пожелаете. Едно добро упражнение по въображение и за двете страни е когато измисляте приказка за предмет, който детето е избрало – това е истинско предизвикателство, защото какво ще измислите например за думата „прозорец”?
Класически приказки – тук единственото, което може да ви затрудни би било ако детето преди това е чувало вече приказката. Най-вероятно я е запомнило дословно и всяко отклонение от изначалния вариант ще се възнаграждава с едно ”Нееее, не беше такаааа”.
Автор: Жана Петрова
Още по темата:
Ще стане ли читател детето ми? Нека само да реши!
Как да възпитате в детето си интерес към четенето
Седем начина да създадете малък читател - за деца от 3 до 5 години
