RO EN

Как да убиете желанието на детето си да разказва за себе си

Как да убиете желанието на детето си да разказва за себе си

Първо и най-важно – в никакъв случай не му разказвайте нищо за себе си! Максимумът, който можете да си позволите, са захаросани разкази от детството си. Само минало – никакво настояще!


Подразбира се, че няма да споделяте с него за неприятностите си на работа, за срещата си с приятели или за последния сериал, който сте гледали – какво разбира то от тези неща?

Помнете: в момента, в който започнете да водите диалог, да споделяте своите съмнения, радости, тревоги, това може да отвори кутията на Пандора. Детето неизбежно ще започне да говори за себе си.

Примерът е заразителен: то бързо разбира, че ако вие нищичко не казвате за себе си, а му задавате въпроси, това е поредната родителска манипулация. Някаква странна, възрастна игра – разкажи ми за себе си, но аз няма да ти кажа нито дума.


Второ. Ако детето се опитва да ви сподели нещо, направете всичко възможно, за да му внушите, че ви досажда. Не се отклонявайте, помнете, че вие сте зает с важни неща, а той ви разсейва!

Винаги! А и какво интересно може да ви разкаже някакъв дребосък? Някой взел играчката на някого, приятелката ѝ се подстригала, някой си купил нова игра. Да си признаем, това е доста скучно.


Продължаваме.


По-често задавайте два вида въпроси:

Първият е общ: „Как беше в училище?“. Този въпрос е прекрасен, защото предполага само два отговора – Добре или Зле. Ясно му дайте да разбере, че това и очаквате.

Отличен признак, че се доближавате до целта си, е, ако детето ви прояви изобретателност и все пак даде трети отговор: „Никак“. Това свидетелства, че най-накрая започва да разбира – принципно няма с какво да ви заинтригува.

Направете всичко възможно да запомни веднъж и завинаги: този въпрос се отнася само за учебния материал! Добре – получил си шестица, Зле – получил си двойка. Това е. Ни крачка встрани!


Вторият въпрос е по-конкретен – „Какво учихте днес?“. Той окончателно ще затвърди впечатлението на детето, че неговият личен живот не е особено важен, за разлика от материала, който му преподават. Това гарантирано ще го научи да не разказва за себе си.


И накрая, последното. Ако все пак не сте се справили достатъчно добре и детето е успяло да ви разкаже нещо от живота си, реагирайте с критика и го осъдете по възможност по-строго.


Не встъпвайте в диалог – само провеждайте разпит! Защо си се държал така, а не иначе? Защо изобщо си говорил с него по тази тема? Колко пъти съм ти повтарял да не го правиш! Ти какво, искаш да ти забраня да ходиш там ли?… и така нататък, и така нататък…


Тази ваша реакция постепенно ще го научи да не споделя с вас излишна информация, а впоследствие и окончателно да замлъкне (как да създадем изпечен лъжец ще поговорим друг път). Действайте!


С времето ще се сдобиете с голямата награда – чудесна емоционална самота, прекъсвана от време на време само от кратки и ясни запитвания и фрази – „Дай ми пари“, „Не ме учи как да живея“ и т.н.


И можете да се поздравите с постигнатата цел.


Източник: Блогът на Дима Зицер

Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт-Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство - пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.  

Разкажи ми история
Купи сега
Кой си ти?
Купи сега
Играй със сричките
Купи сега

Още по темата:

Как да създадем качествена невроза на детето си - ръководство за начинаещи

9 тайни на обучението от известен невропсихолог

7 важни съвета за успешната комуникация с децата ни

100 игри с добри дела
Купи сега

Виж следващата новина
10 неща, които мама ми е казала като дете и са ми дали увереност като възрастен
10 неща, които мама ми е казала като дете и са ми дали увереност като възрастен


Майката е сърцето и душата на семейството. Тя върши милион, че и повече неща. Тя е супергерой.


Майка ми е направила толкова много за мен, докато растях, и продължава да прави. Но най-силно въздействащо от всичко, което е направила, е вътрешният глас, който тя е пришила дълбоко в мен. Той продължава да нашепва в ума ми всеки ден.