Ваня Иванова е създателката на Vanilla Kitchen - сладкарското ателие за хора с претенции. Ваня е наша приятелка и партньор в проекта ни "Аз готвя здравословно с мама". Прочетете докъде е стигнала самата тя по пътя на здравословното хранене.
Знаете ли кое е най-важното качество на човека, свързано с оцеляването му?
Качеството да се приспособява към нова среда с различни условия. Или накратко – способността да се променя.
В това число включвам промяната в начина на мислене и физическата промяна, за която са нужни векове, ако не и хилядолетия.
Днес ще изложа моите мисли по темата за храненето (в частност – моето хранене).
Накратко предисторията.
От много, много години съм вегетарианец заради усещането и лекотата на живота без месо, впоследствие и други причини. Идвам от семейство, в което не се сяда без месо на масата, гледат се много животни и „постното ядене“ е равносилно на диета за смъкване на десетки килограми /което е пълна измама :D /. Преди 5 години на шега изключихме яйца и млечни продукти от храненето у дома. Лесно е, вкусно е, различно и предизвикателно е. Определено ми харесва веган храната. Но… но… поради ред причини, включващи бърза умора, постоянна нужда и глад за нещо сладко, проблеми с храносмилането, социален елемент, а и доста крайното поведение, вманиаченост, клоняща към сектантство, която е типична черта за много „публични“ вегани, след 3 години растителна диета се отказах от веганството. Не се случи от раз, беше много бавен и спонтанен процес – точно както и започна.
За решението ми много помогна и консултация с Надя Петрова за проблем с храносмилането, който беше вече непоносим.
Също помогнаха зачестилите случаи на 2–3 годишни деца със забавяне в израстването, проблеми със зъбите и др. вследствие на веганската диета, която родителите и самите деца спазват.
Оставям за себе си всички фактори и размишления по темата, важен е крайният резултат.
От близо 2 години ям млечни храни, яйца и риба. Не ме интересува дали съм „вегетарианец“, или не, етикети и принадлежание към някакви групи не желая.
Единственото, което за мен има значение, е логиката. Логика в храненето.
Ще си позволя да се определя като човек, който се е сдобил със способността да слуша тялото си и добре да разбира сигналите му.
След толкова години експерименти, четене, информиране на тема „хранене“ мога ясно да осъзная нуждите на тялото си и да разгранича лакомия от глад, както и желание за определена храна и нужда на организма от определени вещества.
Изводите, които си извадих, са много. Най-важните са:
Хубаво е човек да слуша тялото си!
Вярвам, че когато човек не яде боклучива храна (вафли, снаксове, сникърси, банички, полуфабрикати и всякакви храни с изкуствени добавки и подсилващи вкуса вещества), рецепторите се изчистват и той може да се вслуша в тялото си. Така лесно се разграничава лакомия от истински глад за определена храна.
Всяка крайност води до друга крайност.
При лишение от дадена храна организмът компенсира с прекомерна консумация на друга храна, което отново е крайност.
Най-добрата възможна храна е местната и типична за дадения регион и народ храна!
Праскови вместо манго, краве масло вместо кокосово, орехи вместо кашу, коприва вместо кейл и т.н. Вярвам, не – убедена съм, че гените ни имат памет и че храната, която прадедите ни са яли, е най-добрата за нас. Отчитам факта, че живеем в замърсен свят, че сме 21 век и че екзотиката в храната е нещо нормално. Отново – без крайности.
Няма вредни храни, има вредни добавки.
Сигурно няма човек, който по-остро от мен да се възмущава на наглостта и алчността на хранителната индустрия! Постоянно чета, снимам и публикувам етикети на храни, които се продават с единствена цел печалба на гърба на наивния народ… Тъжно ми е, че децата се хващат за цветни опаковки, в които няма особено качествени храни. Да, със сладкарницата се опитвам да променя това поне за шепа хора, но постоянно срещам трудности и виждам, че все пак хората предпочитат тези, които са масови, независимо че цените са същите, дори и по-високи :(
Вярвам, че всички храни, които съществуват в света и които са чисти и натурални, са полезни. Но добавките в храната са това, за което трябва да внимаваме много и да избягваме!
Защитник съм на домашните сладкиши, дори на онези ужасно сладки браунита с безумно много захар, които ги има из разни блогове. Защитавам тях пред сникърса, пред подсладените с аспартам или фрутоза сладкиши, пред шоколада с хидрогенирано или палмово масло.
Благодаря, че изчетохте публикацията ми!
Претендирам, че съм права единствено за себе си, и знам, че всеки човек е различен и затова няма универсален правилен начин на хранене.
Цялата статия, можете да прочетете ТУК
Мотото на Vanilla Kitchen:
"Нашата мисия е да разбираме нуждите на хората, да опазваме здравето им, избирайки чисти и натурални суровини, да сме част от техния вкусен и истински празник.
Ние сме като теб - будни, осъзнати и споделящи.
Ние искаме децата ни да растат здрави и силни.
Искаме да осигурим достъпна, вкусна и полезна алтернатива."
Още по темата:
Опитах се да храня здравословно детето си и полудях!
Още вкусни и здравословни рецепти от Катя от Sugarmouse
39 причини, поради които синът ми не иска да яде
