В германски детски градини оставят децата без играчки.
На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.
Децата са ненаситни потребители особено когато говорим за играчки. В детската стая може да няма свободно място и въпреки това те да искат нов подарък.
Когато получат нова играчка, децата много бързо губят интерес към нея и искат нещо друго – поредния конструктор, количка, кукла и т.н., и т.н.
Процесът е безкраен и безизходен.
Родителите не разбират какво да правят – от една страна, приемат ограничаването на детето откъм играчки като наказание, а от друга – не искат да продължават да купуват нови и нови вещи.
Според материал на The Independent в Германия са предложили кардинално решение на проблема. В някои детски градини се прилага програмата Der Spielzeugfreie Kindergarten – детска градина без играчки.
Същността на проекта се състои в пълно лишаване на децата от всичко, което ние смятаме за нужно за едно щастливо детство – играчки, конструктори, книжки, моливи, флумастери, хартия. Вместо тях за период от 3 месеца в годината децата остават само със столчетата, масичките и няколко одеяла.
Освен това възпитателите не участват активно в игрите на децата, а само ги наблюдават отстрани. Оставени сами на себе си, децата трябва да включат фантазията си и да измислят какво да правят и на какво да играят.
Проектът е измислен от инспекторите от службата за обществено здравеопазване Райнер Стрик и Елке Шуберт, специализирани в работата с възрастни, страдащи от различни зависимости. Специалистите били много заинтригувани от възможността зависимостите да се формират още в най-ранна детска възраст.
Те искали да покажат, че лишени от задушаващите купчини играчки, децата могат напълно щастливо и креативно да играят с това, което е около тях.
Както се оказало, този проект наистина работи. Първия ден, когато децата се оказали в пустата стая, те с недоумение се гледали едни други. В началото изобщо не знаели какво да правят и скучаели.
Но на втория ден ситуацията била коренно различна.
Децата започнали да си играят – да строят от столовете, масите и одеялата къщи, влакчета, колички. Те се учили да общуват едни с други, да работят в екип, да се изразяват по-пълноценно и да разбират другите.
Тяхното въображение работило на пълни обороти. Без определено разпределение на деня децата се чувстват щастливи и свободни. Когато играчките се завръщат в стаята, децата им се радват, но отношението им вече е по-различно – те започват повече да ги ценят.
Този модел служи за пример и на много германски родители. Както разказва един татко, неговият син преди е обичал да разхвърля играчките си така, че да покриват напълно пода на стаята му, като при това не е играел с тях, а е мрънкал, че му е скучно.
При прилагането на подхода всички играчки са прибрани на тавана. На детето се дава само една – тази, с която то действително иска да си поиграе, а после, когато приключи, отново я прибират на тавана. В резултат на това детето е станало много по-спокойно, научило се е да играе по-дълго време с един предмет, да измисля все по-нови и интересни игри.
А вие какво мислите за този подход?
Още по темата:
Могат ли децата без играчки? - част 2
Майката, която изхвърли играчките на децата си
Коледа е време за подаръци - не изтръпвате ли от тази мисъл?
