Най-важното в общуването с тийнейджърите

Най-важното в общуването с тийнейджърите


ОСНОВНО ПРАВИЛО:

Създайте на детето си „тил“. Всеки човек има нужда от такъв. Особено в преходна възраст. Места за полеви действия той има достатъчно. Нека домът му да се превърне в безопасен „тил“ за него – място, където може да бъде слаб, да помълчи, когато му се иска, или просто да си почине.

 

За кризисните ситуации

И до тийнейджърските години в живота на детето има най-различни кризи. Наистина, както ни учат психолозите, ние сме много повлияни от това, което се случва с нас в първите 3 години от живота ни. Около 3-годишна възраст ни става ясно, че Аз съм самостоятелна личност. От тази възраст в нас остават огромно количество модели и навици. И начинът, по който ще премина през тийнейджърството, 90% зависи от това, какъв е бил животът ми преди това.

 Около 7-ата година идва откритието, че в света около мен има много личности, с които аз мога да встъпя в различни взаимоотношения.

А в така наречените тийнейджърски години, като имаме предвид, че това е едно условно определение, аз започвам да се движа съвсем самостоятелно и разбирам доколко светът ми определя живота ми. Откривам, че изобщо огромно количество от това, което ми се случва, зависи от мен, от моето вътрешно състояние и от моето отношение към външните събития.

И това, разбира се, е революция. Не е задължително тя да е кървава. Това е едно преразглеждане на модела, в който живеем: колкото повече неща пробвам през този период, толкова по-интересно ще живея. Дали ще ми е по-лесно или по-трудно – това е друга тема, но със сигурност ще е по-интересно.

Разбира се, както във всяка революция, да се преживее не е лесно. Трябва да се разбере (условно казано) кои са добрите и кои лошите. И за щастие или за съжаление, именно затова се появяват полюсните състояния: когато в началото аз обичам безумно някой, а после безкрайно го ненавиждам. В този момент аз пробвам света около мен на допир и вкус, уча се да го разбирам и това е много важно.

 

За човечността

Какво е това човечност? Моето право да се съмнявам, да греша, да вземам назад обещанията си, да не ги вземам и да ги изпълнявам, правото да се противопоставям на инстинктите си или да ги следвам. Тийнейджърството е една абсолютна проверка на собствената човечност. Мисля си, че фразата от Свещеното Писание „Царството Божие е в теб самия“ – са думи специално предназначени за тази преходна възраст. Всичко е в теб, целият огромен свят.

Нашата задача, на останалия, възрастен свят – е да обясним понятията свобода и отговорност. За съжаление, е прието, че човекът в тази възраст трябва ревностно да се наблюдава и направлява. А аз мога да посъветвам точно в тази възраст да го пускате на „самостоятелни плавания“ колкото се може по-често, да му давате възможността и правото да пипа и проверява света около себе си. Това може да се изразява в най-различни дейности, близки до сърцата на родителите, като четене, гледане на спектакли, участие в културни дейности, но и в не толкова близки, например – запознанство с огромни количества хора, ползването на различни видове комуникация и т.н.

 

За промяната в отношенията

Съмнението – това е основното качество на юношеската възраст. 13–17 години – това е възраст на съмненията и проверката във всичко и във всеки. Защото нали в мен вече се е появила силата да отказвам, да казвам: „Не искам и това е!“. Честно мога да си задавам въпроси: Харесвам ли Оскар Уайлд, или не? Обичам ли да си прекарвам вечерите пред компютъра, или просто подражавам на връстниците си? А всъщност обичам ли супа? Осъзнавам, че имам право да не харесвам супи, да не се вдъхновявам от филми, за които родителите ми са казали, че са страхотни. Имам правото да казвам „не“ и „да“.

В този период родителите също правят откритие. И то огромно – да гледаш на сина или дъщеря си тийнейджър и да разбираш, че любимият ти човек е един огромен свят, често нов и непознат. Другата страна на това откритие е, че могат да ви пратят по дяволите. Ако, когато детето е на 10 г., родителят може да каже: „Изяж си супата, или няма да станеш от масата“, и детето с неохота да я изяде, то на 14 години няма никакъв шанс това да се случи. Той просто става и си тръгва, а възрастният в този момент губи връзката с него и се ужасява – „Ама какво стана?“.

 

За тила

Детето трябва да знае, че има убежище. Ако в дома му е фронтова линия, то ще бяга оттам. Всеки от нас се нуждае от убежище. Това може да бъде друг човек, компания, фейсбук група. Всичко всъщност е много просто – ние си отиваме от тези, с които не се чувстваме добре. И искаме да сме с тези, с които ни е хубаво.

Когато самият аз бях тийнейджър, имах късмет, имах адрес, място, където ходех, защото там ме разбираха и ми беше добре. Място, където ходиш не защото не знаеш къде да се денеш и към кого да се обърнеш, а точно обратното. Това беше събиране на театрална организация, специално създадена за безпризорните с вярата, че театърът е гениално, структуриращо и променящо пространство.

Аз отидох и се оказа, че там има много като мен. А заедно е по-лесно. Като погледна назад, мога със сигурност да кажа, че това ме спаси в много отношения. Такова „спасение“ трябва да има всеки.

 

За родителските страхове

Това им е работата на родителите – да се тревожат. Ако възрастните си дадат сметка от какво точно се страхуват, ще стане ясно, че проблемът е в тях. И че да мъчиш друг човек заради собствените си страхове, е нередно. Да се страхувам и да разбирам, че се страхувам, е хубаво нещо.

В никакъв случай не трябва да шпионирате: да четете лични дневници, кореспонденция, да се ровите във вещите им. Това е предателство. Обявяване на война. Как ще се справите с това? Ще молите за прошка цял живот? А главното е, че това не помага с нищо.

Трябва да помните, че вече нищо не можете да направите. На 10 г. сте можели, но на 14 не можете.

Какво ми остава? Само да застана на негова страна. Само така мога да получа достъп до влияние: да взаимодействам, да споря, да убеждавам.

Да допуснем, че 14-годишният ми син или дъщеря се прибират късно вечерта и дотолкова сме загубили контакт помежду си, че не знам къде или с кого е бил. Мога да му забраня да излиза и знаем какво ще последва – скандал и късане на отношенията. Другият вариант е да си призная, че ме е страх. Лежа си в леглото и ме е страх, и чакам кога ще си дойде, и заспивам само когато чувам, че е хлопнала външната врата. Това е родителството, какво да се прави.

Мога да му кажа, че се боя, да му споделя какво чувствам. Мога да го помоля, ако закъснява, да ми звънне. Защото това е нормално – да помолиш любимия човек да направи нещо за теб особено ако ти също се грижиш за него.

Тийнейджърството е сложна работа. Това е период за сближаване и съвсем не е сражение на живот и на смърт, както го представят всички. И най-добрите родители, ако объркат едното с другото, могат да си развалят отношенията с децата си. При това задълго.

Никога не е късно да започнете. Ако сте загубили връзката и доверието, просто се върнете към това, за което говорихме по-горе.


Пожелавам ви чудни приключения в света на тийнейджърството!


Вижте първа част: Правила за родители на тийнейджъри


Автор: Дима Зицер, директор на Института за неформално образование в Санкт-Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство - пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.  

 

 Източник: http://www.pravmir.ru


 

 

Още по темата:

Думите, с които децата нараняват родителите си

Най-ценният ми родителски похват

Къде сбърках?!

Една майка отговаря на сина си - тийнейджър 



!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД!