Нелюбовта прави човек покорен, непохватен, свит и некрасив…
Нелюбов е, когато не трябва да пречиш. Не може да разговаряш, да се смееш или да досаждаш с прегръдки.
Не бива да разказваш за преживяванията си, защото са глупости, нищо важно.
Не трябва да искаш нещо, защото не разбираш ли, че сега сме затруднени. А и изобщо защо ти е тази глупост?
Не може да разчиташ на помощ, защото големите хора трябва да се справят самостоятелно. Дори когато са на 5 години. Това вече си е солидна възраст. А 35 си е направо старост. И не е редно да се обличаш по този начин на твоите години.
Нелюбов е, когато не ти се карат кой знае колко, но и не те хвалят. Не те забелязват.
Когато ти е неудобно да ядеш пред близък човек, защото може да ти каже, че ядеш твърде много. А приготвената от теб храна този човек ще изяде бързо и без да каже нищо. И няма да забележи, че си сложил цветя във вазата.
Нелюбов е, когато нищо не бива.
Когато дразниш, пречиш, месиш се, говориш глупости, досаждаш, стой мирно в ъгъла и чакай да дойде време за разходка. И не скимти, не мрънкай, не плачи – стой мирно и чакай.
Когато не се застъпват за теб и казват "Сам си си виновен!" – това е нелюбов.
Когато нищо никога не ти подаряват – нелюбов.
Когато не им се дават пари заради теб, е нелюбов.
Това не е омраза. Това е нещо по-лошо, защото може да те мразят от завист например. И можеш да си тръгнеш или да отвърнеш с удар. А така просто не те обичат.
Макар да казват: „Оф, разбира се, че те обичам, стига вече с това!“. Ето това е нелюбов. И от нея се умира. Особено старите хора, децата и кучетата. И хората, които са беззащитни и чувствителни.
Нелюбовта прави човека кротък, непохватен, свит и некрасив; той се бои да не пречи, да не дразни, да е ненужен… И няма какво да се направи; ако са останали сили – трябва да си тръгнеш оттам, дори и това да значи, че оставаш без нищо.
Или поне ясно да разбереш – това е нелюбов. Не е любов.
Автор: Анна Кирьянова
Още по темата:
Страшна ли е родителската любов
Какво превръща едно дете в щастлив човек
