"В света на възрастните ние трябва:
- да поемаме отговорност за своя живот, а понякога и за живота на другите;
- да правим избор в сложни ситуации;
- да рискуваме;
- да се конкурираме;
- да работим много, за да успеем;
- да вземаме, а не да чакаме да ни дадат."
Малейчук Генадий Иванович
Често се срещам с хора, които са 20, 30, 40-годишни – но само на външен вид. А вътре като че ли са останали в далечното детство и все още чакат любовта, която не са получили тогава. И си остават там, докато не се научат да се харесват такива, каквито са.
Ние оставаме в тази възраст, в която не сме получили достатъчно любов.
Всяка възраст има своите потребности, което означава, че любовта и грижата от родителите е различна през различните години от детството.
В бебешка възраст се формира доверието, затова детето под любов разбира постоянните грижи на майка си към неговите нужди. Ако в този период майката е била ненадеждна, отблъсквала е детето и т.н., то това може да доведе до формиране на подозрителност и тревога за собственото благополучие у детето.
Когато пораснат, тези деца трудно установяват контакт, в отношенията си те често поставят изпитания пред партньора си и така проверяват надеждността му. В близките си отношения те могат да се чувстват беззащитни и уязвими.
Малко по-късно – към 2-рата и 3-тата година на детето, то се учи да е самостоятелно и да се контролира. Ако родителите му пречат в това като например нетърпеливо и настойчиво вършат нещата, които детето е напълно способно да върши и само, или обратното – очакват от детето действия, за които то не е готово – се формира чувството на срам.
А ако родителите постоянно проявяват свръхгрижа за детето, като при това остават глухи към неговите истински потребности, то у него възниква съмнение в собствените му възможности да влияе на околния свят и да владее себе си.
Когато пораснат, тези хора, вместо да бъдат уверени, мислят, че другите непрекъснато ги наблюдават и ги обсъждат неодобрително. У тях може да се прояви обсесивно-компулсивна симптоматика, или параноичен страх от преследване.
Любовта към детето на възраст 3-6 години се състои в това, да се поощряват самостоятелните действия, да се поддържа инициативността, да се признава правото на любознателност и творчество.
Ако родителите в този период не позволяват на детето да действа самостоятелно и го наказват твърде тежко, се развива чувството за вина.
И тогава във възрастния живот на тези „големи деца“ не им достигат целеустременост и решителност, за да си поставят реални цели и да ги постигат.
В ученическа възраст у децата се формира трудолюбието. Ако в този момент родителите се съмняват в способностите на детето или в неговото положение сред връстниците му, това може да го отблъсне от ученето по принцип, както и да формира чувство за непълноценност, недоверие в собствените способности и съмнение в умението си да функционира пълноценно в заобикалящия го свят.
Ако децата възприемат училищните постижения като единствен критерий, по който се оценяват техните достойнства, то когато пораснат те могат да превърнат работата в център на своето съществуване.
Аз ви предлагам да протегнем ръка за помощ към детето у себе си и да му помогнем да порасне. Намерете своя детска фотография или просто си представете детето у вас. На колко години е? Как изглежда? За какво мисли? Какво го тревожи?
Поговорете с него…
Вземете лист и два молива в различен цвят – един в лявата ръка, друг в дясната. Ако сте десничар – с дясната ръка пишете от името на възрастни, а с лявата – от името на детето.
В този диалог сте само вие и детето у вас. Кой първи ще започне да пише? С какво ще започнете разговора? Отговорите, които получите, могат да бъдат неочаквани.
След установяването на контакт е необходимо да установите отношения. Да говорите, да го питате от какво се нуждае, да му дадете това, което иска.
Назовете го по име, кажете му топли и добри думи, изразете любовта си към него. Посъветвайте го.
Бъдете за него родителят, от който се е нуждаело преди години.
Автор: Ирина Парфенова, Източник
Още по темата:
Как да създадем качествена невроза на детето си?
Към нашите деца - простете ни!
На какво ме научи майчинството
