Доколко ние, родителите, трябва да участваме в учебния процес на детето си? Безотговорни ли сме, ако не знаем какво точно учи, или пък пренатягаме ситуацията, като му проверяваме тетрадките?
Записахме няколко мнения на родители, прочетете и коментирайте къде сте вие:
"АЗ ОТДЕЛЯМ много време на детето си и неговите уроци, домашни и т.н. учебни задължения. Смятам, че много важна част от отговорностите ми на родител е да го насочвам и да го стимулирам да се учи възможно най-добре. За мен отличните резултати в училище са предпоставка за по-добра работа и съответно успех в живота. Още от малък той трябва да знае, че трябва да полага усилия, да е отговорен и дисциплиниран. Държа да знам какво точно учат в училище, за да мога да проследявам как се справя. Вечер задължително преговаряме нещата, които е взел през деня, и преглеждам домашните му. Поправяме допуснатите грешки, преписваме, ако не се е постарал достатъчно. Разбирам, че му е трудно, но това е животът – всеки си има задължения: ние с баща му ходим на работа, той – на училище.
Информирам се за всяко състезание за неговата възраст и настоявам той да ходи. Нека свиква с конкуренцията и напрежението. Очакват го много изпити и трябва да се научи да ги преодолява без излишен стрес.
Знаем къде ще кандидатства след IV клас, за VII е още рано, но разбира се, имаме някаква идея. Човек трябва да си поставя цели, за да знае посоката и да планира действията.
Балансираме със спорт два пъти седмично и с разходки и игри събота и неделя."
Силвия, родител на дете във II клас
"ЧЕСТНО КАЗАНО, нямам идея какво точно е учила дъщеря ми от I до IV клас.
Като цяло, принципът ми е, че ако детето ми е щастливо в училище и има много добри и отлични оценки, това означава, че учителите се справят добре и няма нужда от моята намеса.
Не държа на пълно и перфектно попълване на учебните тетрадки и помагала – мисля, че в този случай количеството упражнения няма да доведе до по-добро качество/грамотност, а по-скоро до отегчение и отвращение.
Децата ни са толкова напред в някои отношения, че няма как да са им интересни почти същите неща, които учехме и ние. Житейският ми опит до момента ми е показал, че отличните оценки не са гаранция за успех в живота. Разбира се, успех за различните хора означава различно нещо. Но да кажем така – според мен, за да си щастлив у дома, да имаш интересна и мотивираща работа и интересен живот, не е задължително да си бил пълен отличник в училище – няма пряка връзка между тези неща."
Илиана, родител на дете в V клас
"ПРИЗНАВАМ СИ – изобщо не се намесвам в учебните ангажименти на сина си. Може би трябва да се интересувам повече от тях и повече да се ангажирам с писането на домашни, упражнения, диктовки…
Но честно казано, няколкото пъти, в които опитах да го направя, изпитах непоносима скука и отегчение. За да обясня нещо на детето си, аз трябва да съм убеден в ползата – нали това правя като родител – уча го на полезни неща. И изведнъж се налага да му обясня защо трябва да направи 48 изчисления на 5-цифрени дроби. Ами че това е напълно безсмислено! Първо, защото, за да се схване един принцип, не са необходими повече от три примера. Второ, защото повторението води до загуба на интерес и допускане на грешки. Трето, защото в реалния живот за тези изчисления използваме калкулатори…
Може да звучи несериозно, но наистина смятам, че голяма част от нещата, които децата ни учат в училище, са скучни и неприложими, и най-доброто, което мога да направя, е да се държа настрана и да не го заявявам открито пред него. И в този смисъл съчувствам на учителите – не мога дори да си представя какво им е.
Аз нямам съмнение, че детето ми ще научи важните неща в живота, но някак си се съмнявам, че това ще стане точно в училище."
Петър, родител на дете в VI клас
А вие какво мислите?
Още по темата:
Защо не притискам децата си да имат отлични оценки
Детето и училището - къде грешат родителите
Как да създадем качестена невроза на детето си - картко ръководство за начинаещи
