Искам да споделя с вас един простичък подход, който наричам „възпитание на ухо“. Често се е случвало, когато ни дойдат гости (или ние отидем на гости), дъщеря ни да започне да се държи лошо. А аз съм уверена, че на детето не трябва да се караме пред външни хора, дори и пред бабите/дядовците.
Когато ситуацията се случеше у дома, аз най-често просто изчаквах и след тръгването на гостите обяснявах на детето си за нередното нещо, което е направило. Но дете на две години невинаги може да си спомни какво се е случило преди час, камо ли да му се обясни за какво му се карат. Още повече че самите гости понякога правиха забележки на детето, а и на мен: „Защо нищо не казваш?“. А когато не издържах и говорех пред страничните хора, усещах, че постъпвам неправилно. Сложна работа.
И за това, че намерих този успешен за мен метод „възпитание на ухо“, искам да благодаря на майка ми. Ако пред чужди хора все пак се сдържах да не се карам на дъщеря си, то пред майка ми винаги си го позволявах. А тя ми се караше на мен, казваше ми, че не бива да „възпитавам“ дъщеря си дори пред други хора, дори пред нея.
Съвсем скоро всичко се подреди. В ситуации, в които е нужно да се направи забележка, аз привиквах дъщеря си настрани (или направо в другата стая) и тихичко ѝ шепнех това, което не е направила правилно. После се връщахме и обикновено с това проблемът се изчерпваше.
А сега, както при лекарствата, е редно да отбележа възможните опасности и особености:
Трябва да извикате детето с доброжелателен глас: „Слънце, ела оттатък да си поговорим“. Да го вземете за ръка внимателно и спокойно да го отведете в другата стая. Наблягам на това, защото понякога на всеки му се иска да хване проклетото котенце за врата и да му изсъска, а не да му прошепне забележките си.
Ако го направите грубо или демонстративно (едва ли не като оправдание пред другите хора), то вие директно наказвате публично детето си и го унижавате. В този случай целият подход губи смисъла си. Освен това, можете да предизвикате бунт. А следващия път детето със сигурност няма да дойде с вас и ще се наложи да го влачите до другата стая.
Когато вече извикам дъщеря си, се опитвам да ѝ обясня шеговито.
Колкото по-често нещата ми се получаваха, толкова по-охотно дъщеря ми се поддаваше и реагираше на молбата ми. Понякога, разбира се, изобщо не става дума за шегуване. Дори тогава трябва да се обяснява спокойно, без заплахи и шантаж. Децата много добре реагират на молба: „Моля те да не правиш повече така. Това е много неприятно за дядо ти“; или: „Много се разстройвам, когато виждам това“. Никакви изречения от рода на: „Държиш се ужасно“; или: „Така постъпват само лошите деца!“ и т.н. Говорете само за своите чувства, чувствата на другите хора, правилата на поведение.
И изобщо – както искате да постъпват с вас, така постъпвайте и с детето си. Поставете се на негово място. Как бихте искали да ви обяснят нещо подобно?
Когато говоря с дъщеря ми, сядам до нея, а не се навеждам над нея, гледам я в очите, прегръщам я. Преди да я пусна обратно, винаги я питам: „Разбрахме ли се?“. И чакам утвърдителен отговор.
В началото имаше ситуации, в които след такъв разговор дъщеря ми продължаваше да прави това, което не трябва. В такива случаи аз отново я извиквах в другата стая и вече по-сериозно, без шеги (но спокойно) ѝ говорех, че ако продължава да прави това, то ние ще си тръгнем или ще бъде наказана. Разбира се, веднъж кажете ли го, трябва да го изпълните. Ако ли не, по-добре изобщо не споменавайте наказания.
Виждам по дъщеря си – децата, които не са потискани и унижавани пред чужди хора, не се нуждаят от демонстрации на непослушание пред родителите си.
Сега, когато тези моменти са отработени, дъщеря ми спокойно идва да си пошепти с мен и обикновено едно обяснение ни е достатъчно.
Наистина на нея понякога толкова ѝ харесва, че ме вика да си шепнем за други неща, но за това вече няма какво да се направи :)
Автор Татяна Иванко
Още по темата:
10 извода на една майка на три деца
Как родителите програмират бъдещето на своите деца
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД!
