Автор: Вал Стоева, майка и създател на сайта Detskiknigi.com
Предстаме ви Вал Стоева - създател на сайта Detskiknigi.com и основател на фондация за насърчаване на четенето „Детски книги“. Тя е основен координатор на Национална награда „Бисерче вълшебно“, чието жури са децата. Майка е на дъщеря (2002 г.) и син (2014 г.). Докторант е по специалност „Теория на четенето“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва, че всяко дете трябва да получи най-добрия старт в живота си, а четенето е в основата.
Вал, от колко години се занимаваш активно с каузата „Детски книги“ и защо изобщо започна и продължаваш да го правиш?
Мисля, че детските книги са ме открили още от момента, в който родителите и бабите ми са започнали да ми четат. Иначе осъзнатото насочване на усилията ми да насърчавам четенето сред децата в България започна през 2008 година, когато дъщеря ми тръгна на училище.
В началото беше като детска игра – вярвах, че е достатъчно само да четем с децата, да играем с помощта на книгите в кампании като „Читателска щафета“, да обсъждаме заглавия в литературни клубове и да разказвам на възрастните и децата за хубавите заглавия, които споделяме у дома.
С всяка изминала година, в която с колегите ми трупаме опит, осъзнавам по-ясно предизвикателствата. Вече знам, че децата са готови да получат безценния дар на четенето, а трудността изобщо не е да ги убедим в каузата си. Най-голямото предизвикателство в работата ни са нагласите на възрастните. Има моменти, в които се чудя има ли смисъл да продължаваме, но после се сещам за стотиците деца и вдъхновяващи възрастни, с които работя, и въпросите за смисъла получават своя отговор.
Какви според теб са най-големите предизвикателства пред детските книги в България?
Най-големите предизвикателства са липсата на осъзнатост за ролята на книгите и четенето от страна на възрастните, както и липсата на стандарти за качество.
Когато обществото смята книгите за деца за маловажни, вижда в тях единствено образователната стойност или поуката, инвестициите в развитие на програми за четенето и в библиотеките липсват или по-скоро са подаяния, а не шанс за промяна.
Когато липсват стандарти за качество на изданията, децата свикват със зле написани текстове, често без професионална редакция и корекция, с пошли илюстрации и кошмарна полиграфия. Тук смятам, че отговорността е най-вече на издателите.
Ако се водим единствено от пазарния принцип (важно е родителите да харесат дадено заглавие, дори да изглежда зле), ще отглеждаме все по-безкритични читатели. Последиците ще са видими след 15 – 20 години, когато тези безкритични читатели ще разбират информацията съвсем буквално, от една страна, а от друга – ще им липсва каквато и да било визуална култура (тя също се развива в най-ранна възраст). Не искам да мисля за такъв сценарий – картините в главата ми са твърде мрачни.
Има ли спад в четенето сред децата според теб?
Макар да липсват статистически данни за България, спадът в четенето на дълги текстове е неизбежен. Четенето като такова е в пъти повече (четем новини, статуси, препускаме през статии), но липсва фокус, липсва удоволствие от потапянето в книгата. Безспорно електронните устройства, а и ситуацията, в която живеем в последната година, оказват силно влияние.
Дистанционното обучение, прекарването на часове пред екраните и разпускането с таблет или смартфон в ръка изискват усилия, но те са по-малки от онези, които изисква четенето. Важно е да си дадем сметка, че книгите са в конкуренция с останалите медии, но ползите от четенето им са много по-значими, макар и в дългосрочен план. Това трябва да ни мотивира да търсим варианти и да срещнем децата си с книгите. Надявам се скоро да сме полезни на родителите с издаването на наръчник за родители, чрез който да насърчават четенето сред децата във всяка възраст.
За да не звучат думите ми твърде минорно, нека отбележа и тенденцията, която наблюдавам сред родителите на много малки деца. Те осъзнават, че четенето е важно за ранното детско развитие и са го превърнали в част от живота на най-малките. Има все пак светлина в тунела на грамотността.
Какво да направим ние като родители, за да създадем малки читатели?
Отглеждането на читатели е огромно предизвикателство, което обаче е заредено със смисъл и носи много топлина, качествено прекарано време с децата и най-важното - помага им да растат щастливи и устойчиви.
Конкретните идеи и съвети са многобройни и варират от семейство до семейство, защото се налага всеки от нас да намери пътя, по който да поеме заедно с детето си. Все пак задаването на рамки е постижимо. Именно това прави „Да отгледаш читател: наръчник за родители“ – книга с кауза, която ще излезе с логото на фондация „Детски книги“. Признавам, авторката ѝ Алисън Дейвид е написала всичко, което аз бих искала да споделя от собствения си опит и като родител, и като човек, ангажиран с развитието на грамотността чрез четене.
Вярвам, че наличието на подобен наръчник ще позволи на мен и колегите ни да се отдадем на онова, в което сме най-подготвени – да търсим, четем, анализираме и препоръчваме точните книги за всяко дете, както правим в уебсайта www.detskiknigi.com.
Какво мислиш за устройствата и тяхната роля в живота на децата ни?
Електронните устройства са част от живота ни. Те влияят както на нас, така и на децата ни. Мисля си, че вместо да изпадаме в тъга по детството ни, което не е било белязано от екраните, трябва да помислим как да балансираме употребата на устройства в живота на децата днес.
Трудна задача е, но трябва да си даваме ясна сметка за вредата, която екраните причиняват (водят до пристрастяване, променят начина на четене и учене, децата са пасивни наблюдатели или пък получават предварително подготвени от друг образи, които те автоматично запаметяват и не остава място за въображение). Харесват ми препоръките на Американската педиатрична асоциация по темата – според тях децата от 0 до 2 години не трябва да имат никакъв достъп до устройства с екрани, а от 2 до 5 години времето трябва да е силно ограничено и да е единствено за образователно висококачествено съдържание.
Отговорността е в ръцете на всеки родител. Все пак си мисля, че родителите с по-големи деца (като в моя случай) ясно виждат как употребата на екрани в ранна възраст им влияе по-нататък и това е добър стимул вторите деца да са силно ограничени откъм време пред екрана.
Разкажи ни нещо за читателските клубове, които функционират от 2018 година из цялата страна?
Читателските клубове от мрежата „Бисерче вълшебно“ са най-голямата ми гордост. Ръководят се от вдъхновяващи учители и библиотекари, в тях членуват деца от 6 до 17 години по собствено желание. Клубовете са живото доказателство, че и най-незаинтересованите деца могат да започнат да четат, когато имат на разположение активен и отзивчив възрастен, интересни книги (художествени и нехудожествени) и връстници, които също четат.
Изглежда лесно, нали? Е, не е чак толкова, защото развитието на читателска култура зависи от нагласите на родителите, училището, наличието на нови, съвременни и интересни за децата книги в училищните библиотеки, както и от време, което не е заето от изпълнение на училищни проекти, спортни занимания, езикови курсове и други. Щастлива съм, че имам привилегията да работя с хора, които успяват да преодоляват всички предизвикателства и да показват на децата, че четенето си струва, че то е отправна точка и им позволява да учат, да играят и да мечтаят смело.
Какви са плановете ти в близко бъдеще?
Хм, плановете ми са грандиозни, но ще ги запазя в тайна засега.
Какви са най-смелите ти мечти?
Мечтая си функционалната неграмотност в България да бъде намалена. Това би означавало, че ще има книги в библиотеките; родителите ще са подготвени да отглеждат читатели; децата и младежите ще получават образование, което им позволява да се реализират успешно. Успешната реализация води до широк светоглед, силно гражданско общество, стабилни ценности, намаляване на социалните и икономическите различия, подкрепа на най-уязвимите, опазване на околната среда… Твърде смели ли са мечтите ми?
Сподели мисли и думи, с които да окуражиш всички родители, които искат децата им да четат (но невинаги успяват да го постигнат):
Отглеждането на читател не е състезание. Не сравнявайте детето си с другите, слушайте неговите нужди. То е важно и отговорно занимание, което обаче носи наслада от съвместно прекараното време.
Понякога се случва всеки от нас да пропусне да прочете приказка за лека нощ – не се чувствайте виновни. Важно е да не се отказвате, да подновите четенето при първа възможност и да се забавлявате заедно с детето!
Не карайте детето да се учи да чете самостоятелно, ако не е готово за това. Да можеш да четеш преди училище, не е признак за гениалност. По-скоро е родителска амбиция, която може да ви се отплати зле. Разбира се, ако детето само проявява интерес, подкрепете го.
Автор: Вал Стоева, майка и създател на сайта Detskiknigi.com
Снимки: Емануела Станоева, Emotion Studio
Последвайте Вал и ДетскиКниги в Instagram и Facebook. А за интересни ревюта и статии, посетете сайта!
Още по темата:
Ками Веселинова и предизвикателства пред детските книги в България
Коментари