Пирина и общността, която тя създаде - #НитоДенБезКнижки

Автор: Пирина Воденичарова, empirina - майка, уебдизайнер, създател на общността #НитоДенБезКнижки

Представяме ви Пири, по професия уебдизайнер, но до душа – създател на съдържание и генератор на идеи. За нея е трудно да си представи, че ще има етап от живота, в който ще се занимава само с едно нещо.
Към момента дните й минават в UX и UI дизайн в eCommerce сферата, пряка работа с издателства на детски книги и развиване на общност за детско чете в България - #НитоДенБезКнижки.

Пири, защо създаде групата НитоДенБезКнижки – как ти хрумна?

Винаги съм обичала детските книги. При мен нямаше прекъсване, дори в гимназията спестявах, за да отида в книжарничката и да си купя някоя нова детска книга. Илюстрациите и смислените текстове с малко думи винаги са ми били слабост.

Когато станах родител, съвсем естествено се запознах по-обстойно с пазара на детски книги в България и отчаяно имах нужда да говоря с някого по темата. Потърсих такова място в интернет, не го открих и си го създадох. 2 години по-късно се оказва, че още десетки хиляди родители са имали същата нужда.

Изненадана ли си от резултата?

Бях изненадана може би в първата година. Нямаше откъде да знам, че има толкова много български родители у нас и по света, които така силно горят в темата за детските книги; така силно се вълнуват. Когато приех този ощастливяващ факт, всичко започна да ми изглежда съвсем естествено и днес си мисля – разбира се, че родителите се интересуват живо от книгите на децата си!

Кои са най-важните теми, които вълнуват родителите в тази група?

Напоследък се забелязва, че много родители търсят книги по конкретни теми и като помощ във важни периоди от живота на децата. Книгите за деца вече не са само за приспиване, но и за разширяване на кръгозор, за подкрепа, за пример, за подготовка, за запознаване със ситуации от живота, в каквито децата не са попадали, но може би скоро ще се сблъскат с тях.

Какви според теб са най-големите предизвикателства пред детските книги в България?

Ниската платежоспособност у нас чувствам като голям проблем, защото именно липсата на средства води до ситуации, в които дискутираме защо една книга струва толкова много, а същевременно много издатели пускат тиражи с минимална или никаква печалба, само и само да предоставят качествено изработени, съвременни книги за децата ни тук.

Надявам се и данъкът на книгите да остане трайно намален, за да се облекчи работата на издателите и всички замесени в процеса. Разговаряла съм с много хора от бранша и виждам как се огъват под големия финансов натиск.

Какво мислиш за устройствата и тяхната роля в живота на децата ни?

Смятам, че някои неща не са въпрос на мнение, а въпрос на факти и това е едно от тях. Има препоръки от СЗО за допустимо екранно време за децата в различните възрасти и всеки родител може да има лесен достъп до тази информация. Не съм противник на технологичния прогрес, напротив – ние сме високотехнологично семейство и двамата със съпруга ми работим в тази сфера. Но децата заслужават да получат от този свят точното количество, придружено с качествени насоки спрямо възрастта, в която се намират.

Ти като родител как избираш книги – на базата на твоите предпочитания или на базата на предпочитанията на детето ти?

Най-напред, разбира се, главно спрямо моите предпочитания. Така се започва. С времето детето изгражда вкус на базата на предоставеното. Сега, когато вече е на 3+ години, избирам книгите спрямо интересите му, а той вече има усет за красиво и интересно, много близък до моя.

Какво ще се случи, ако един ден детето ти, когато е вече на 15 – 16 – 17 години, откаже да чете? Можеш ли да си представиш такъв сценарий?

Да. Аз имах няколко плътни години в живота си, в които изобщо не исках да отворя книга. И все още имам такива периоди, макар и доста кратки. Уважавам ги. Не смятам, че четенето трябва да е единствено или постоянно хоби. По-важното за мен е да му покажа, че книгите са ценни; че може да се обърне към тях за помощ, подкрепа или просто почивка и удоволствие от четенето. Да обичаш да четеш, не е равно на това винаги да бъдеш с книга в ръка.

Какви са най-смелите ти мечти за детските книги в България?

Като цяло, мечтая централизацията да не бъде така свирепа, както в момента. За детските книги го мечтая също, защото вярвам, че всяко дете заслужава достъп до добри текстове и илюстрации, които да изградят погледа му към света.

Това означава регионалните и училищните библиотеки навсякъде да бъдат пълни със съвременна литература, а децата да знаят що е библиотека. Смятам, че така можем да прескочим дори проблема с консуматорството, изкуствената нужда да притежаваме всяка книга на пазара и фрустрацията ни спрямо цените на някои по-скъпи книги.

Сподели мисли и думи, с които да окуражиш всички родители, които искат децата им да четат (но не винаги успяват да го постигнат):

С децата всичко е процес. Напишете в НитоДенБезКнижки: „Детето ми е на Х възраст и не иска да слуша/чете книги“ и ще видите още хиляди родители, които са в същия етап; и още хиляди, които са го преминали.

Автор: Пирина Воденичарова, empirina - майка, уебдизайнер, създател на общността #НитоДенБезКнижки

Последвайте Пири в Instagram и почерпете вдъхновение от блога й! Не забравяйте да се присъедините и към общността #НитоДенБезКнижки, където ще откриете ценни съвети и идеи от родители.