Всички сме минали през това - заведение, пищящо дете, укорителните погледи на околните... Ето думите на един татко към всички, които гледат и съдят:
"Стоя в колата с дъщеря си пред ресторанта, в който семейството ми вечеря. Излязохме на семейна вечеря и тя се разпищя, защото не ѝ позволи да хвърля пилешки филенца на пода.
И така, тя пищя и рита, и тъй като аз бях приключил с храната си, на мен се падна удоволствието да я извлека от ресторанта.
Докато я носех край бара, седящите там ме зяпаха с погледа на хора, които нямат деца. Никой родител не би ме погледнал с такова опънато лице, присвити устни, сякаш казвайки:
„Ако не можеш да контролираш детето си, просто не го извеждай навън!“.
Ами… прави сте. Не мога да я контролирам.
Не и през цялото време.
Все още.
Тя е на 2 и ще ѝ трябват години, за да се научи да се държи правилно на публични места, и единственият начин това да се случи е, като я извеждам навън и ѝ показвам кое е правилно и кое не. Като ѝ го повтарям милион пъти, позволявам ѝ да излее емоциите си и ѝ го повтарям отново.
Тези уроци изискват търпение, упорита работа и реални житейски ситуации и съжалявам, че ви раздразнихме, но вие също сте част от това обучение. Вашите родители са правили същото за вас и така сте разбрали, че това, което направи детето ми в ресторанта, е дразнещо и неподходящо. Това е начинът, по който сте научили, че: „Тези родители трябва да контролират децата си!“.
Това е начинът да станеш човек, който уважава другите.
Разбирам ви. Децата са дразнещи, когато крещят в ресторанта. Знам. Аз съм родител. Но преди да се ядосате и да ме осъдите, трябва да осъзнаете, че това, на което сте свидетел, не е лошо родителство, а по-скоро усилията на родители да оправят нещата.
Свидетел сте на превръщането на едно дете в личност."
Още по темата:
Само почакай и ти ще бъдеш "лоша майка" някой ден
Най-интересните и странни въпроси, които са ми задавани като многодетна майка
