Блог

И така, дори децата от детските градини и ясли най-вероятно са отново у дома. Всеки от нас реорганизира и преосмисля ежедневието си, за да може да е с тях. И всеки от нас се тревожи, малко или много, дали и доколко е важен материалът, който изпускат. 

Не сме предполагали, че точно една година след първия голям локдаун отново ще сме в подобна ситуация – всички у дома.

С най-малките може да е най-трудно, но и най-лесно – ако им осигурим занимания, които да са интелигентни, да развиват ума им и с които да могат да се занимават самостоятелно (от един момент нататък, разбира се).

По-долу ще опишем най-новите ни предложения за такива игри. Но преди това:

С дъщерите ми (вече на 6 години) започнах след навършване на 2 години. Предлагах им вече почти подреден пъзел и те добавяха последните няколко части. С брат им (в момента на 2,5 години) започнах около годинката с лесни пъзели от две части. Няколко месеца по-късно въведох активни карти-пъзел „Бебета животни“ по подобен начин. Днес той реди сам пъзели от 16+ части, може да се занимава самостоятелно с тях над 15 – 20 минути и виждам гордостта, изписана на лицето му, когато се справя!

Представяме ви Силвена Христова, майка на две деца и председател на фондацията "Живот със Синром на Даун". 

Разкажи ни нещо за себе си.

Преди всичко съм щастлива съпруга и майка на две прекрасни деца, всяко от които е специално и с индивидуално присъствие и потребности. Председател съм на фондация „Живот със Синдром на Даун“, учредена в обществена полза. Личната ни, семейна история ни превърна в двигатели на промяната, към която се стремим не само за дъщеря ни, но и за хората със Синдром на Даун в България.

От момента, в който станем родители, ние всеки ден преживяваме болката от сблъсъка на очакванията, мечтите си за живота с детето ни и реалността. Възможно е детето да боледува, което променя всичко около нас. Децата непрекъснато разхвърлят, държат с

Залети от информационния поток от материали и книги за емоционалната травма, приемането, безусловната любов и т.н., много родители формират нереалистични очаквания за своята роля.

- И на кого си се метнала такава непохватна?

Обърнах се да видя кой каза фразата. Оказа се, че е майка с дъщеря на около 8 години. Беше казано весело, уж шеговито. Приятелките на майката леко се подсмихват, момиченцето тича да играе, като изобщо не се впечатлява от репликата. 

Започвам темата с уговорката и молбата – към мен и към Вас – да се опитваме да не слагаме етикети. Да не ги изказваме в ума си или с думите си. Защото с етикета ‘злоядо дете’, ‘капризно дете’ и т.н. храним притесненията си и всичко изглежда по-страшно и по-сложно отколкото е.

Въпросът с храненето на децата е много важен и дори тревожен за всеки родител. Дали детето хапва достатъчно, дали яде здравословно и т.н., и т.н. Няколко пъти вече сме публикували материали по темата, но тя винаги е актуална. Попитахме няколко майки за техния опит и препоръки.