Блог

На път към вкъщи след дълго чакане при лекаря дадох на 5-годишния си син торбичка с тортила чипс за из път.

Ето и нашия разговор, след като ги изяде:

Ще ми дадеш ли още чипс, моля?

Преди да имам деца, от време на време чувствах вина по някакви поводи. Откакто имам деца, не съм спряла да се чувствам виновна…

Не си играх достатъчно с децата.

Не почистих къщата, защото си играх с децата.

Почистих къщата и не позволих на децата да си играят, за да не я омажат отново.

Чак сега, когато имам четири деца, се научих спокойно да реагирам на смелите заявления на другите родители, че: техните деца никога не биха си позволили нещо „такова“, техните деца не пият антибиотици, техните деца на 2 години рисуват човечета, а на 8 години правят 20 лицеви опори. Аз спокойно отговарям: „75% от моите деца също не биха си позволили да направят това, 50% нито веднъж не са пили антибиотик, 25% се научиха да рисуват на 2 години, а половината спокойно правят не 20, а дори 25 опори.

Когато нашето първо дете беше още бебе, планирах никога да не викам на децата си. Не е изненадващо, че този родителски идеал потъна в калта заедно с „Моите деца никога няма да гледат ТВ“.

Още преди 30 години най-прогресивните мами решиха, че е нужно „да сме приятели с децата“, а сега тази епидемия се е разраснала неимоверно. Всички искат да са приятели с децата си! По-опитните в това вече се хвалят с резултати: „Аз съм най-добрият приятел на детето си! Всичко ми разказва?“. В такива моменти ме обзема недоумение – как така хората са решили, че да си родител – мама или татко, е по-лошо, отколкото да си приятел? И виждам три тенденции:

Джилиан била на 7 години, но бъдещето ѝ вече е било заплашено. Представянето ѝ в училище било просто отвратително. Джилиан се бавела при изпълнението на заданията, имала ужасен почерк и ниски оценки.

Все пишем за децата, но нека поговорим и за родителите.

Още повече че темата за разрешенията и забраните е почти изцяло „родителска“. Защото ние сме тези, които страдаме и се питаме – може ли, или не може, мъчим се с въпроса „Кой е прав?“ – съседката, бабата или умната книжка; ние сме тези, които ту се ругаем за излишната строгост, ту се упрекваме в прекомерна отстъпчивост…

Попитахме деца кое тяло смятат за красиво. Отговорите им бяха поразителни!

И така, красивото тяло е…

„Меко.“ – Марк, 4 г.

Преди години си мислех, че няма нищо по-болезнено от раждането. След това обаче дойде и тази част от родителството – етапът „Мразя те!“. Само две думи, но понякога мисля, че са едни от най-болезнените… И все пак имам новини за всяка майка, която е готова да избухне в сълзи, когато детето ѝ пусне „Мразя те!“ бомбата.