Бабите и дядовците имат прекрасна, специална роля в семейството. В идеалния случай те правят живота на родителите по-лесен, а родителите от своя страна са благодарни и признателни за тази помощ.
Проблемите възникват, когато бабите и дядовците се намесват, пречат или пренебрегват правила, поставени от родителите, както и когато родителите не оценяват усилията на по-възрастните роднини.
Прочетете тези 11 съвета, насочени към мама, татко, баба и дядо, които могат да помогнат на семейството да функционира хармонично за дълги години.
Най-честите конфликти и как да се справим с тях:
1. Предполагайте най-доброто.
Ако сте родител, който има чувството, че бабата и/или дядото прекаляват, опитайте се да приемете възможността те да правят това с най-добри намерения. Като всички нас те мога да допускат грешки и да не разбират, че прекрачват определени граници.
Може да се чувстват несигурни какво точно очаквате или не очаквате от тях. Поговорете си, накарайте ги да се почувстват важни и необходими.
2. Не критикувайте. Правило №1 за баби и дядовци е НЕ КРИТИКУВАЙТЕ!
Никой не обича да се чувства осъждан и обвиняван, когато това се случи, се държим отбранително и се гневим. Вижте го и от тази гледна точка – кой иска да е близо до някого, който непрекъснато го съди? Вместо да правите забележки, питайте как можете да помогнете. Фокусирайте се върху позитивното – това ще подейства чудодейно на отношенията ви.
3. Когато някои граници се преминат. Информирайте родителите си, че са прекалили и вие не се чувствате добре от това. Може да кажете: „Благодаря ти за съвета. Със сигурност ще те попитам, ако имам нужда“. Или: „Знам, че мислиш по различен начин от мен, но ще се радвам да го правиш така, както аз искам“.
Дайте им роля, в която те могат да допринасят. Помогнете им да разберат вашите разбирания и причини.
Но ако баба или дядо каже на децата нещо като: „Родителите ти не знаят какво правят“, или: „Аз не бих го направил по този начин“, или пък на вас: „Хайде, остави ги на мира, твърде си строг с тях“, то те престъпват границата.
Ако открито ви казват: „Не трябва така да правиш“, то те показват неуважение към поставените от вас правила и идеи. Това е моментът, в който трябва да проведете сериозен разговор за допустимото и недопустимото поведение.
В подобни случаи може да използвате следната фраза: „Оценявам тревогата ти, но аз съм убедена в това, че правя най-доброто за детето си“. А себе си може да успокоявате с мисълта: „Това е техен проблем, не мой“.
4. Не казвайте, преди да ви попитат. Непоисканият съвет рядко се приема добре, а ако идва от родителите на половинката ни, може да бъде приет като критика. Така че по-добре да изчакате и да давате мнение само когато ви питат за него – така ще имате по-голям шанс да окажете влияние.
Ако все пак много се тревожите по определен въпрос, поискайте позволение и говорете – най-добре с детето си, но не пред внуците. Бъдете тактични и подберете правилния момент. И най-важното, никога не настройвайте единия родител срещу другия.
5. Не бъдете посредник. Не позволявайте на внуците си с оплакванията си да ви поставят между тях и родителите им. Те със сигурност ще ви споменат как мама и татко не им купуват това и онова или не им позволяват да отидат еди-къде си. Отговаряйте със съчувствие, но не вземайте страна. Не бива и да тичате веднага да говорите с родителите. Това ще доведе до проблеми.
6. Подкрепяйте половинката си: Винаги подкрепяйте половинката си, когато се отнася за родителството. Може да се наложи да кажете на родителите си да спрат да се намесват. Важно е да го направите с уважение и благодарност.
7. Определете своята роля. Бъдете конкретни и честни при определянето на това, което искате и не искате да правите като баба или дядо. Някои родители смятат, че вече са изпълнили своя дълг и са отгледали децата си, и не искат да заместват мама и татко или пък детегледачката за внуците си. Други пък жадуват да бъдат поканени. Ясно осъзнайте на какво сте готови и го комуникирайте открито, за да няма наранени чувства.
8. Спазвайте границите. Скъпи баби и дядовци, направете така, че да помагате, а не да пречите. Да си баба или дядо, е огромна радост, възможност да получите любов от внуците, да бъдете мъдър, наставник, учител. Вашата цел е да бъдете любящи и подкрепящи, а не критични и мрънкащи. Това е най-доброто, което може да направите за вас и за децата ви. И така те ще жадуват да сте около тях.
Важно е животът ви да е пълен с интересни цели и занимания, а не да сте фокусирани върху внуците си. Когато го направите, вие сами правите живота си пълноценен и децата и внуците ви няма да се чувстват задължени да се грижат за вас.
9. Опитайте се да се освободите от очакванията си какви трябва да бъдат нещата. По-добре се наслаждавайте на това, което се случва. Не позволявайте на изискванията ви да развалят удоволствието да имате внуци. Комуникирайте спокойно и позитивно, за да избегнете конфликти.
10. Доверете се на децата си да отгледат собствените си деца.
Дори да не сте съгласни с това, което правят – доверете им се. Спомнете си, че вие не сте майка или баща, а баба или дядо. Да се намесвате в начина, по който вашето дете и партньорът му отглеждат децата си, ще доведе само до проблеми.
Не забравяйте, че светът се е променил и това, което е работило преди, може да е неефективно днес. Ако мислите, че ще помогне, четете съвременни материали и книги за родителството. Помнете, че дори и да не сте съгласни, трябва да се съобразявате с правилата, наложени от майката и бащата. Вие не сте родител – вие сте баба или дядо. Не забравяйте мястото си. Обичайте внуците си и помагайте на родителите им, вместо да им пречите.
11. Полагайте усилия. И най-важното – полагайте усилия непрекъснато. Всеки родител се нуждае от собствените си родители, а бабите и дядовците се нуждаят от децата и внуците си.
Тези отношения са обогатяващи за всички и за съжаление, не продължават вечно. Независимо дали живеете близо или далеч, постарайте се да сте заедно.
Източник: Деби Пинкус
Още по темата:
Как да разговаряме с децата си - 5-те езика на любовта
