Cleverbook

Повечето родители искат децата им да са успешни в живота и затова ги учат на поведение, което смятат, че ще им осигури светло бъдеще. Но това, което научих, докато правих проучвания за книгата си „П

През 85-а година се прибирах сама след часовете и правех каквото си искам. Четях, докато хапвах вкуснотии в леглото, разхождах се с приятели из квартала, ходех в парка, за да се катеря по дърветата, крадях ябълки, прескачах оградата на строежа до нас, скачах в дупки, палех огньове, звънях на съседите и се криех, хвърлях яйца през балкона, биех се, един път в седмицата ходех на кръжок по рисуване, защото ми харесваше.

Седя си и в апартамента няма никого. НИ-КО-ГО. Само аз и една муха. И ушите ни – на мен и на мухата – звънят от тишина. На пода са разхвърляни кубчета, играчки, пъзели, детски сокчета и килимче за упражнения на моториката.

Мъжът ми заведе Алиса при дядо ѝ и ще останат там цял ден, а аз се съгласих да приема ролята на „лошата майка“, посипах си главата с пепел и рухнах на дивана. Мухата падна до мен и захърка.

 Не знаем дали са малко или много – за нас минаха светкавично бързо и макар да бяха изпълнени с предизвикателства и вълнения, имаме чувството, че сега започваме. Защото сме пълни с идеи и планове. Но искаме накратко да споделим с вас какво се случи през изминалата година:

Важно е да обясните на децата си основни понятия, свързани с парите и финансите – ако разберат правилно принципите като малки, те ще бъдат разумни с финансовите си решения като възрастни

Знам, че общоприетото мнение е да не тревожим децата с такива понятия и темата за парите е табу в семействата на повечето българи, но аз смятам, че още от малки нашите наследници трябва да участват в управлението на семейните финанси.

Обикновено малкото дете тича при мама, за да сподели и най-малкия проблем или успех. Но колкото по-голямо става детето, толкова повече започва да крие от родителите си. Това често ги поставя в неудобно положение.

Често родителите задават въпрос: може ли да наказваме децата си и как? Но ето какъв е проблемът с наказанията. В живота на възрастните наказания почти няма, ако не включваме сферата на углавните и административните права и общуването с КАТ. Извън това няма никой, който ще ни наказва, „за да знаем друг път“ или „това да не се повтаря повече“. 

Дъщеря ми си обува чорапогащника.

Вече 15 минути.

15 минути, но сме далеч от успеха.

И съботната сутрин е провалена – чорапогащникът ѝ стяга.

А нас вече ни чакат там, закъдето отдавна закъсняхме.

Първо и най-важно – в никакъв случай не му разказвайте нищо за себе си! Максимумът, който можете да си позволите, са захаросани разкази от детството си. Само минало – никакво настояще!

Подразбира се, че няма да споделяте с него за неприятностите си на работа, за срещата си с приятели или за последния сериал, който сте гледали – какво разбира то от тези неща?

Помнете: в момента, в който започнете да водите диалог, да споделяте своите съмнения, радости, тревоги, това може да отвори кутията на Пандора. Детето неизбежно ще започне да говори за себе си.

Майката е сърцето и душата на семейството. Тя върши милион, че и повече неща. Тя е супергерой.

Майка ми направи толкова много за мен, докато растях, и продължава да прави. Но най-важното от всичко, е вътрешният глас, който грижливо посади дълбоко в мен. Той продължава да нашепва в ума ми всеки ден.