Да си родител е...

Невероятни рисунки ни пратихте! Благодаря на всички, които участваха – направихте тези две седмици много весели и вдъхновяващи за нас. Беше трудно да изберем само 5 наградени от всички красиви илюстрации, но все пак правилата са си правила.

И така, с по 1 кутия карти на издателство „Клевър Бук“ по избор награждаваме:

Ще споделя с вас три наблюдения, които на пръв поглед са различни, но чудесно се вписват в една обща картина.

Преди известно време ми направи впечатление нещо, което ме накара да се замисля. Всичко започна със статия на Дмитрий Губин, в която се говореше за това, че ние, възрастните, когато плащаме, за да се учим, очакваме това да става интересно, ярко, заинтригуващо, а децата ни продължават да се мъчат с безплатното образование, 

В кабинета на известния кардиолог академик Владимир Алмазов стоял стъклен буркан с истинско сърце, запазено в спирт. Всеки негов студент знаел историята му. 

До всички мои приятели преподаватели и до хората, които имат деца в училище.

Образованието в австралийските училища е в криза и някой трябва да чуе тези, които се опитват да надигнат глас. Бях основен учител в училища в Брисбейн през последните 30 години. Тази година, след дълго обмисляне, реших да си потърся друга работа, което няма да е лесно за жена на 50 г. 

Мили деца!

Дойде времето да признаем – много ви обичаме! Почти винаги. Обичаме, както можем, та нали никой не ни е учил как да го правим. Но ние много се стараем, наистина. 

1. Търпението. Това е способността да повториш сто и един пъти едно и също или да изчакаш детето си да се приготви за излизане. Но тук ключовото е да си спокоен, да наблюдаваш и да настояваш на своето. Иначе неминуемото напрежение ще прерасне в скандал.

Стоях на опашката за регистрация на летището в Дубай. Семейството ми се връщаше вкъщи след края на януарската ваканция. Около нас естествено имаше няколко руски семейства с малки деца и боже мой, какъв срам беше това! Няма да преразказвам подробно, но можете да си представите майките в анцузи, които викат по децата си: „Млъкни вече! Стой на едно място! Какво само се въртиш? Сега ще извикам полицая!“. 

През последните години родителите хеликоптери, както и другите видове свръхконтролиращи родители, са подложени на значителни критики за това, че създават поколение на деца, които не могат да решават проблемите си самостоятелно. Сега ново проучване на Университета в Охайо стига до извода, че постоянното и най-вероятно невинаги заслужено хвалене може да доведе до неочакван и нежелан страничен ефект като свръхразвито его. И това да има сериозни последици за детето както в детството му, така и в живота му на възрастен.

Отбелязвайки позитивното в детето и неговото поведение вие му помагате да види в себе си успешен и добър човек. Тази положителна представа не просто пробужда у него желание за сътрудничество, но му помага да формира висока самооценка, увереност в себе си и собствените си способности. 

40-годишна жена ми разказа как веднъж, когато е била малка, нейната строга майка ѝ облякла нова рокля и я пратила да си играе. Но преди това ѝ казала: „Ако дойдеш изцапана – ще те убия!“. Детето отишло на двора и в началото се страхувало дори да помръдне, за да не направи нещо на роклята си. Но после дошли още деца и започнали да играят. 

Имало едно момченце,

хич не искало да спи.

Всяка вечер, щом си легнело,

започвало да се върти.