Да си родител е...

Днес, както и преди 15 години, прогресивните мами са загрижени за ранното развитие на детето – едва ли не още от раждането. И как да не са, след като „след 3 г. вече е късно“. В услуга на майките са методиките на Глен Доман, Лена Данилова (пак на основата на Доман, но допълнена и адаптирана към руската действителност), Сесил Лупан, Масару Ибука (до голяма степен отново разновидност на Доман), Мария Монтесори, Тюленев и Сузуки, системата на Никитини, методическите материали на Кюизнер, Воскобович… Мисля, че като начало стигат, нали J И това са само тези, за които се сетих сега, сигурна съм, че на попрището на ранното детско развитие се подвизават много повече педагози, психолози или просто талантливи хора, които има на какво да научат децата.

Имало едно време едно кученце.

Един ден то попитало майка си дали може да се разходи навън съвсем самичко за първи път. Майка му му разрешила, то излязло и тръгнало по улицата. Видяло и подушило много интересни неща, но изведнъж пред него капнала една капка, после още една и още една. Други паднали върху него: 

Веднъж психолози провели много интересен експеримент. В центъра на цветна полянка поставили майка с едногодишно дете. Майката седяла на специален люк, който можел да се скрива бързо под земята и напълно да я скрива от погледа на детето.

Чухте ли за "Бисерче вълшебно" - 

Събирането на доказателства в подкрепа или отхвърляне на причините за тревога помага на детето ви да осъзнае обективно ситуацията.

Случва се на всяко дете под една или друга форма да е тревожно и неспокойно. Като родители ние искаме да спестим тези усещания на децата си, но умението да се справят с тревожността е много важно за тях и ще им послужи през целия им живот. 

Децата при нас дойдоха съвсем естествено и нормално. Появиха се почти планирано, като „под почти“ разбирам третото, което беше близнак и се появи заедно с второто. Признавам си, че колкото и да е било трудно гледането на три деца, винаги ми е било приятно да събирам погледите на околните и да се кича като с корона от възклицанията им: „Браво, татко герой! Как успявате, трудно ли е?“.  Че не е лесно, не е, но ми се ще да насоча внимание към пренебрегваните ползи от това цели три деца да обитават къщата ти. И така

Малките чанти – любимите ви – спортни с джобове, или стилни без дръжки – и двата варианта са неприложими в ежедневието ви. Защото минимумът принадлежности, които трябва да събирате в дамската си чанта оттук до след поне 36 месеца, са: 

И така. Нека сега  да ви разкажа каква е добрата майка според психоаналитиците. И по-точно според прословутия Уиникът, когото всички цитират.

Първо. Нея, майката, трябва физически да я има.

Децата ни непрекъснато срещат предизвикателства. Карат се с приятелчетата си, не успяват да се впишат в определена група, притесняват се от предстоящи промени. Понякога тези неща ни се струват дребни и незначителни на фона на нашите „възрастни“ проблеми, а друг път сълзите в очите им разбиват сърцата ни. 

Някой ден в дома ми ще е тихо.

Някой ден децата ми ще спят до късно през уикендите, вместо да викат „Мамооо“ още на разсъмване.

Не го изнежвайте – изнежването е красива дума, но лош възпитателен метод, защото в резултат от него момчетата не се учат да поемат отговорност. И много често като отговор не получавате нежно отношение, а грубост.