Да си родител е...

Спомняте ли си безгрижните дни преди появата на децата? Как, ако трябва да отскочите до магазина, просто си измивате зъбите...

Може би повечето от вас имат злояди деца в домовете си. Дъщеря ми е склонна да опитва различни храни, но 4-годишният ми син всеки ден измисля нови причини да не яде.

Животът с едно дете – това е ваканция. Можеш да се наспиш! Можеш да живееш в неговия режим – да се разхождаш, когато то се разхождa, 

1. Ще плачете – всички ще плачете. Детето, вие, баба му, другите деца и родители, които ще срещате в градината. Всъщност досега не сте се заслушвали, но след 15 септември до около 15 ноември всяка година сутрешното минаване край детска градина е като филм на ужасите – тежко визуално и слухово преживяване.

 1. Докато сте на маса в компания, съставена САМО от възрастни, тя става и заявява на всеослушание: „Отивам да пишкам!“.

Не, вашата преди така деликатна и изискана приятелка не е претърпяла пълна трансформация на личността. Просто  е свикнала високо и ясно да обяснява всичко, особено кратките си изчезвания. Ако пропусне да го направи и просто каже „Ей сега ще се върна“, рискува сърцераздирателен рев на две изоставени сирачета...

Понякога плача за теб, мъничка моя.

Понякога плача, защото светът е толкова голям, а ти си толкова малка и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко си мъничка в този огромен свят.

Понякога плача, защото си толкова голяма, а аз съм толкова малка и защото колкото по-голяма ставаш за мен, толкова по-малка ставам аз за теб и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко съм малка в твоя свят.

В семейството на Франсис Л. Томпсън и съпругата му се раждат 12 деца за 15 и половина години. Днес най-голямото е на 37,

Когато хората разберат, че имам шест деца, обикновено реагират доста живописно. Разбира се, има дни, в които 

В момента съм в такъв период от живота си, през който се чувствам изтощен почти непрекъснато. Под изтощен имам предвид – разбит, не-знам-как-ще-изкарам-деня уморен, с кървясали очи…

В дните, преди да имам деца, когато чувах хората да говорят, че родителството е тежък труд, аз любезно се съгласявах с тях. Но всъщност си мислех, че тези приказки са просто оправдание на уморени родители, или пък някаква форма на великодушие и окуражаване на не особено старателните такива.

Онзи ден се хванах, че мисля колко лоша майка съм, защото си изтървах нервите с децата. Това пък ме накара да се замисля какво правят и какво не правят