Да си родител е...

Попитахме деца кое тяло смятат за красиво. Отговорите им бяха поразителни!

И така, красивото тяло е…

„Меко.“ – Марк, 4 г.

Преди години си мислех, че няма нищо по-болезнено от раждането. След това обаче дойде и тази част от родителството – етапът „Мразя те!“. Само две думи, но понякога мисля, че са едни от най-болезнените… И все пак имам новини за всяка майка, която е готова да избухне в сълзи, когато детето ѝ пусне „Мразя те!“ бомбата.

Колкото повече разсъждавам на тема детското развитие, толкова по-спокойно ми става.

Оказва се, че не е чак толкова трудно. Ако се обобщят всички съвременни изследвания и се извади главната идея, то тя ще бъде тази: не се впрягайте чак толкова.

Работата е там, че у детето има вграден механизъм за търсене именно на тези занимания, от които то се нуждае в определения момент. Говорим за заниманията, които са му необходими за нормално, хармонично развитие, а не за да впечатли околните.

1. „За да успокоим детето, е нужно да го разсеем.“

Цел: Да помогнем на детето да се справи с негативните чувства.

Резултат: Отвличането на вниманието води до това, че негативните чувства остават вътре в детето. Дори външно то да се успокоява, най-вероятно потиснатите емоции ще се проявят при първия удобен случай, а ние ще се чудим защо заради някаква глупост детето е изпаднало в истерия за часове.

Виканици, караници, гневни погледи… всичко, което се случва, когато загубим търпение. Но едва ли искате децата ви да ви запомнят с това, нито пък искате те да отглеждат децата си по този начин.

И така, как да бъдем по-търпеливи с децата си:

1. Чантите.

Чували сте за безсънните нощи, за коликите, сополите и задачите по математика. Но никой, никой не си направи труда да ви предупреди за чантите, торбичките, раниците и найлоновите пликчета, нали? Всяка сутрин ще се опитвате да откриете в мъглата на ума си информация за това кое дете на какво трябваше да ходи днес – футбол, плаване, карате? И при всяко връщане вкъщи ще носите: раницата с резервните дрехи за градината (знам, че тя по принцип си стои в шкафчето в градината, но дъщеря ви от известно време не може да живее без нея), оборудването по плуване, дамската ви чанта (която всъщност е чантата от детската количка, но се надявате да не си личи много), дамската чантичка на дъщеря ви (която е всъщност вашата бивша дамска чанта), якето на детето, безценните драсканици от днешния успешен учебен ден. За да приключа все някога темата, няма да спомена за евентуалните чанти с покупки.

1. За първи път в живота си си сигурен, че някой те обича – искрено и безусловно. Независимо как изглеждаш, как миришеш и дори как се държиш. Някой грейва от щастие, щом те види, дори след 5-минутна раздяла. Някой те целува беззъбо по брадичката, бърка ти любовно в устата или търка носа си в твоя. Някой иска непрекъснато да те държи за ръката – „Ама защо не ме стискаш, стискай ме де! Не ме пускай!

На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.

Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?

Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.

Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.

И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?

Смятам, че напливът в него би бил огромен!

Източник: