Да си родител е...

В Белгия и Холандия в този ден децата поздравяват родителите си с Новата година и им четат предварително подготвени поздравления, написани на специална, украсена с ярки цветове, хартия.

Преди Нова година нощем в домовете на фламандците броди Добрият ангел, който слага сладки неща под възглавниците на децата.

В Южна Индия майките слагат бонбони, цветя и малки подаръчета на специален поднос. На утрото след Нова година децата трябва да затворят очи и да чакат да ги заведат до подноса.

В Гърция Нова година е денят на св. Василий. Св. Василий бил известен със своята доброта и гръцките деца оставят своите обувки до камината с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Бирма Новата година идва в периода между 12 и 17 април. Точният ден, в който ще се празнува, се определя от министерството на културата със специален указ, а самият празник продължава 3 дни. Според древните вярвания на бирманците боговете на дъждовете живеят на звездите. Понякога те се събират накрая на небето, за да си поиграят – тогава на земята се излива благодатен дъжд, който обещава плодородие и богата реколта. За да се примамят боговете, бирманците организират състезания по дърпане на въже. В тях участват мъже от две села, или ако са в града – от две съседни улици. В това време жените и децата трябва да викат възможно най-силно и да вдигат шум, като удрят по празни тенджери и метални кутии, за да подгонят мързеливите богове на дъжда.

В Монголия Новата година се посреща край елхата, като монголският Дядо Мраз е облечен в костюм на животновъд. Новогодишният празник включва спортни състезания, игри, проверка на ловкостта и смелостта.

Френският Дядо Мраз – Пер Ноел – идва в новогодишната нощ и оставя подаръци в детските обувки. Този, на когото в новогодишния пирог се падне бобено зърно, получава титлата Бобеният крал и всички се подчиняват на неговите заповеди в празничната нощ.

В Швеция преди Нова година децата избират кралица – Света Лусия. Обличат я в бяла рокля, на главата ѝ слагат корона със запалени свещи. Лусия носи подаръци на децата и лакомства на домашните животни: на котката – сметана, на кучето – захарно кокалче, на магарето – морков.

В Колумбия главният герой на новогодишния карнавал е Старата година, която се разхожда на кокили и разказва смешни истории на децата.

В Мексико Новата година се посреща с празнични фойерверки, дрънчене на новогодишни звънчета. А на децата в полунощ им дават вкусни сладкиши във формата на кукли.

Да се отгатне отношението на детето към новата играчка, е доста сложна задача. В различната възраст то се вълнува от различни неща.

Как да намерим това, което ще му хареса и ще е полезно за развитието му?

Във всеки дом с малки деца ще се намерят хиляди парченца от пъзел, които обаче не могат да бъдат събрани в картина заради липсващи части, по пък от жалост се пазят в шкафовете. Но по Нова година се случват чудеса! И от нещастните ненужни парченца може да се направи истинска елха. Тази задача е напълно по силите както на родителите, така и на децата. 

Нарцистичната майка знае какво ще е детето ѝ още преди то да се е появило на бял свят. В мечтите си тя вече вижда неговия идеален образ – усмихнато вързопче от рекламите за детските пюрета. То не капризничи в магазина, не се бие на площадката и с лекота подрежда от кубчетата с букви думата „вечност“.

Имам приятелка от детинството. В училище родителите ѝ я биеха с колан – дебел, войнишки колан – за петиците (защото трябваше да носи само шестици), за разпуснатите коси („така ходят само проститутките“), за това, че нарича майка си „майко“, а не „мамо“, за това, че пере дрехите не точно така, както са ѝ показали. Че е поканила приятелки вкъщи и за още куп неща. Тя много ми завиждаше на отношенията с майка ми. Струваше ѝ се, че към мен се отнасят с разбиране, че вкъщи царят отношения на подкрепа и свобода, любов и щастие. И в общи линии, сравнено със ситуацията у тях – така си беше. В онези години тя дълбоко ненавиждаше родителите си.

Приятна, отпускаща мелодия, слънчев ден, птички пеят, появява се красива жена с безупречна кожа, лъскава коса, вързана прилежно, гримирана, усмихната, лъхаща на спокойствие. Сложила нежно ръка на коремчето си, би трябвало да е към осмия месец някъде. Добре че се вижда коремчето, да разбереш, че е бременна, тъй като фигурата ѝ не го издава по никакъв начин. Бъдещата майка или покорява някой връх, или е седнала в парка на пикник (как е успяла да седне, не знам), вдига гирички, танцува румба или „тича“ с мъжа си по плажа… Гледаш въпросната реклама или филм и изпускаш замечтана въздишка…

Да пораснеш

Имам един вътрешен глас, който понякога жалостиво пищи: „Не е честно! Аз съм добра! Аз съм малка! Съжалете ме! Трудно ми е! Никой не ме обича! Никой не иска да си играе с мен! Не искам да вземам решения! Не искам нищо да правя! Другите са виновни! Искам да ме гушнат!“.

И друг глас, който студено и твърдо повтаря: „Виж я ти нея! Не било честно! Я се погледни! На кого си нужна такава! Мрънкало! Стига си се оплаквала! Нищо никога не довършваш! На всички им е писнало от теб! Слабачка!“.

С всички мъже, които се наемат да разсъждават по темата, че щом една жена е родила, то е редно да си седи вкъщи и да си гледа децата, а не да хойка по улиците и магазините, аз бих поиграла на една много увлекателна игра.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.