За родители

Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!

Нова година е съвсем близо – написахте ли късметчетата?

Предложете на децата си да направят специален подарък на специален човек – баба, дядо, леля, чичо, любимия учител – бурканче, пълно с късмети.

Предстоят доста почивни дни с децата и е напълно възможно да им доскучае… Ако искате да отложите даването на устройствата, ви предлагаме няколко идеи за (съвместни) занимания, които със сигурност ще им харесат!

Българският Червен кръст и „КЛЕВЪР БУК“ ООД стартират съвместна кампания в полза на Националния дарителски фонд за подпомагане на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия. В периода от 01.11.2019 г. до 01.02. 2020 г. издателството ще отчислява по 20 % от всеки продаден комплект образователни карти за игра („Бъди в безопасност“, „Бъди здрав“, „Бъди щастлив“) от електронния си магазин. Всички средства ще бъдат използвани за лечението и рехабилитацията на деца, пострадали при пътни инциденти.

Каква е обичайната ни реакция, когато детето капризничи, отказва да направи нещо важно?

Правим се, че нищо не е станало, разказваме за последствията, принуждаваме? Съгласете се, че нито един от тези методи не е особено ефективен, но всички те обикновено водят до нежелани странични ефекти.

Много често, когато правим забележки, ние не се съобразяваме с житейския, речниковия и емоционалния запас на детето. В повечето случаи то просто не разбира какво му казваме, чува само „Не“ или „Спри“, без да разбира основанията за това.

„Открих, че е излъгал няколко пъти, за да скрие белите, които е направил, и не ми е показвал оценките си в училище. Това не може да продължава така!“

„Не разбирам какво се случва с нея! От известно време тя дори не желае да се опита да направи, каквото я помоля или каквото каже учителката; твърди, че вече си знае/може. Ако настоявам, тя кръстосва ръце, инати се. Ако продължа да настоявам, избухва в сълзи и изчезва.“

„За нищо не ме бива“ е всичко, което казва, когато я помоля да ми разкаже как е минал денят ѝ в училище.“

Разликата между самоувереност и самохвалство

Познавате ли много възрастни, способни да говорят позитивно за себе си, да изразяват удовлетвореност от своята личност, своите действия? Нашата култура ни подтиква към скромност. Направено изследване посочва, че 67% от запитаните французи предпочитат да затаят хубава новина, за да не предизвикат завист… В нашето общество е по-приемливо да говорим за съмненията и слабостите си. Ако запитате хората около вас: „Какви са вашите качества?“, несъмнено рискувате да не получите отговор или да ги притесните: „Така не се прави“, или пък: „Мога да ти кажа кои са моите недостатъци, но качествата ми!…“. Така че всички ние, без изключение, сме повлияни от схващането, че съществува връзка между осъзнаването на личния потенциал и самохвалството.

1. Приятелите са ни нужни поради определена причина.

Много често обкръжаваме приятелството с романтичен ореол. Не ни харесва да мислим за прагматичната му страна. Истината обаче е, че започваме да дружим с някого, защото тази дружба ни е нужна. Например нужни са ни хора, които могат да приемат нашите слабости и особености или пък да успокоят страховете ни. Или пък избираме хора, с които ни е весело, или споделяме едни и същи интереси. Възможно е да имаме приятели, с които сме напълно различна версия на себе си. Или такива, с които можем заедно да разсъждаваме на определени теми, да споделяме вижданията си за света около нас.

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

Като начало дарете им разбирането, че съществуват ценности. Живеем в модерен свят, където има голяма доза неопределеност, непредсказуемост, двусмислие и сякаш не са останали никакви ценности, няма добро и зло, хубаво и лошо.