За родители

Защо често децата избухват след училище?

Ако се чудите защо, откакто тръгна на училище, детето ви е една малка версия на д-р Джекил и мистър Хайд, то успокойте се – нервните изблици на децата след училище са напълно нормални.

Д-р Хедър Уитънбърг обяснява: „Децата винаги пазят най-доброто и най-лошото за нас – техните родители. С нас те са напълно истински. Да бъдеш добър и да спазваш правилата, е много енергоемко за малките деца и когато се приберат, те просто се отпускат“.

Не за първи път ми казват, че съм късметлийка, че имам добър съпруг. Това е прекрасен комплимент на теория, който обикновено идва от някоя съпруга и майка, която може би се оплаква от недостатъците на собствения си мъж. Казвали са ми, че съпругът ми дава душата си за мен и че изглежда (ако може да се вярва на Facebook), обича да прави интересни неща с децата, които не изискват моята помощ. Казвали са ми, че имам късмет, че съпругът ми подкрепя кариерата ми и че променя работния си график, когато имам делова среща или пътуване.

Да имаш дъщери, е сред най-големите радости, които мога да си представя. У дома си имаме поговорка, която гласи следното: „Днес те обичам повече от вчера“. Да отглеждаш дъщери, е привилегия, не бреме.

Да имаш приятели, да създаваш нови приятелства и приятелски отношения, е важна част от развитието на децата от 9 до 12 г. и на тийнейджърите.

Да разговаряш с твоя тийнейджър за това как да бъде добър приятел и какво е истинското приятелство, може да му помогне при съзряването.

Тийнейджърското приятелство е различно от детското приятелство

Опитвали ли сте се да научите децата какво е приятелство?

Да намериш приятел и да останеш приятел с някого са умения, които не всички притежаваме и прилагаме с лекота. Добрата новина е, че както почти всяко друго социално умение, те могат да бъдат придобити. Искате ли да помогнете на децата си да развиват и задържат приятелства?

Тогава им обяснете тези неща:

Да имаш добри приятели, те прави щастлив. Приятелствата могат да се зародят в семейството, в квартала, в училище и дори в интернет. За да си добър приятел с някой не е необходимо само да играете заедно на площадката, или да седите на един чин. Изграждането на приятелство изисква много усилия (от двете страни), но може да се превърне в дългогодишно прекрасно изживяване.

Всички родители искат да виждат децата си щастливи, заобиколени от връстниците си и взаимодействащи си с тях. С други думи, искаме децата ни да имат приятели.

Така че какво трябва да направи родител, който установи, че детето му по някаква причина среща затруднения при създаването или запазването на приятелства?

Никой родител не би искал да разбере, че детето му се чувства самотно… или че го избягват по една или друга причина.

Аз лично като майка знам, че би било най-малкото обезпокоително.

С децата от IV клас обсъдихме много интересни теми:

Колко голямо е разстоянието до Слънцето и какво е постигнала лекоатлетката Стефка Костадинова.

Хванахме се за ръце, за да покажем колко е дебел стволът на най-старото дърво в България, и си поставихме предизвикателството да си близнем лакътя…

Обикновено аргументите в подкрепа на униформите са три:

1. Униформата създава равенство и заличава разликите в доходите на семействата на децата.

Много забавно.

Много родители искат да дадат на децата си най-доброто възможно образование, като не осъзнават, че за това не е необходимо да имат много пари или да пратят детето в най-престижното училище в града. Ученият в облас

Детето ми непрекъснато сменя интересите си, трябва ли да настоявам да продължава на извънкласните занимания, ако то не иска?

Тук има една очевидна дилема – от една страна, не искаме да насилваме детето си, от друга – искаме да го научим, че трябва да проявява упоритост и постоянство

Дали в днешния технологичен свят е полезно децата да учат програмиране?

Не се ли обвързват още повече с таблети, телефони и компютри, „губейки“ от времето за игри?

С каквато и носталгия да мислим за времето, когато ние бяхме деца, днешното съвремие е друго – бързо, постоянно изменящо се и много технологично. И ще става все по-високотехнологично. Да си затворим очите и да оставим децата да са само консуматори – на играчки, процеси и съдържание, означава да ги направим обикновени наблюдатели на околния свят.

Всички ние като родители сме под непрекъснатия стрес дали се справяме достатъчно добре и дали правим всичко възможно да осигурим най-доброто бъдеще за децата си. Това се отразява много силно на настоящето ни.