За родители
Категории в блог:

Първо искам да поздравя тези от вас, които имат здравословни и конструктивни отношения с бабите и дядовците на своите деца.
*аплаузи*
*изчакваме тези хора да напуснат разговора*

Бабите и дядовците имат прекрасна, специална роля в семейството. В идеалния случай те правят живота на родителите по-лесен, а родителите от своя страна са благодарни и признателни за тази помощ.

1. Съобразете ги с възрастта им – звучи елементарно и близко до ума, но много често като родители се изкушаваме да купим нещо, за което детето ни все още не е готово.

Най-важното – не ги сравнявайте едно с друго! Дори когато сравнението изглежда положително и за двете, това може да подтикне към принципно съревнование. По-добре е да сравнявате всяко дете с минали негови достижения.

Получавам поне 10 родителски запитвания седмично: „Искам психолог да поработи с детето – изобщо няма мотивация да учи!“. И затова реших да напиша няколко неща по темата:

Детските наказания са претърпели своя път на развитие – от плесник зад врата до откровен бой, от стоене на колене върху грах в ъгъла до задължението да се мият подовете вкъщи цяла седмица, от лишаването от сладко за обяд до отнемането на компютър или таблет.

Един от странните и неособено логични митове за мен звучи така:
„Ако обичаме безусловно детето си и го приемаме, от него ще израсте разглезен и неприспособен към живота хулиган“.
Този мит се основава на няколко интересни идеи:

Промяна на общите условия

Преди да стана майка, ходех по домовете на познати и роднини с деца и с удивление гледах разрушението, което цареше там. Дори домовете, които бяха чисти и подредени, имаха явните следи от разрушения – счупени облегалки на дивана, провиснали вратички на шкафове, маси със зловещи следи от насилие. Тогава предполагах, че родителите просто не се справят особено добре с възпитанието и имат едни неконтролирани и диви деца.

Това, което непрекъснато гнети съвременния родител, като оставим настрана гладенето на училищни панталони с ръб, е чувството за вина. Накъдето и да се обърнем, навсякъде виждаме възможност да навредим тежко на детето си.

Искам да ви разкажа удивителната история на едно момче. Момче, което на 10 години не можеше нито да пише, нито да смята. Четеше на срички с усилие. Нито един случай в моята практика не опровергава толкова ясно и точно идеята на класическото образование.

„Ти си пълен провал!“ Това са думите, които ми каза моят учител по история в VIII клас, пред 23-ма съученици, когато не успях да изиграя ролята си в историческа пиеса, която поставяхме в училище. Докато плачех от обида през нощта, аз се чудех: „Наистина ли е така? Провал ли съм?“. Беше истина, че бях посредствена ученичка.
- Страница Предишен
- Страница 1
- ...
- Страница 34
- Страница 35
- В момента четете страница 36
- Страница 37
- Страница 38
- ...
- Страница 68
- Страница Напред