За родители

Веднъж преди много, много години на Северния полюс се случи голяма беля. Дядо Коледа се разболя тежко. Добрият старец имаше висока температура, силна треска и раздираща кашлица. Той лежеше изнемощял в постелята си и разбира се, работата по приготвянето на подаръците не само че замря без него, а напълно спря.

Обитателите на Коледния град се събраха, силно обезпокоени и разтревожени, и започнаха да умуват как да му помогнат. Едни предложиха разтривка с кленов сироп. Други искаха да му направят чай от борови иглички. Трети предлагаха гореща вана с шоколад. Най-накрая една сребърна лисица, живяла дълго и събрала много мъдрост, каза:

- Защо не повикаме доктор Охболи? Той със сигурност ще знае как да излекува Дядо Коледа! 

Първо искам да поздравя тези от вас, които имат здравословни и конструктивни отношения с бабите и дядовците на своите деца.

 *аплаузи*

 *изчакваме тези хора да напуснат разговора*

Бабите и дядовците имат прекрасна, специална роля в семейството. В идеалния случай те правят живота на родителите по-лесен, а родителите от своя страна са благодарни и признателни за тази помощ.

1. Съобразете ги с възрастта им – звучи елементарно и близко до ума, но много често като родители се изкушаваме да купим нещо, за което детето ни все още не е готово.

Най-важното – не ги сравнявайте едно с друго! Дори когато сравнението изглежда положително и за двете, това може да подтикне към принципно съревнование. По-добре е да сравнявате всяко дете с минали негови достижения.

Получавам поне 10 родителски запитвания седмично: „Искам психолог да поработи с детето – изобщо няма мотивация да учи!“. И затова реших да напиша няколко неща по темата:

Детските наказания са претърпели своя път на развитие – от плесник зад врата до откровен бой, от стоене на колене върху грах в ъгъла до задължението да се мият подовете вкъщи цяла седмица, от лишаването от сладко за обяд до отнемането на компютър или таблет.

Един от странните и неособено логични митове за мен звучи така:

„Ако обичаме безусловно детето си и го приемаме, от него ще израсте разглезен и неприспособен към живота хулиган“.

Този мит се основава на няколко интересни идеи:

Промяна на общите условия

Преди да стана майка, ходех по домовете на познати и роднини с деца и с удивление гледах разрушението, което цареше там. Дори домовете, които бяха чисти и подредени, имаха явните следи от разрушения – счупени облегалки на дивана, провиснали вратички на шкафове, маси със зловещи следи от насилие. Тогава предполагах, че родителите просто не се справят особено добре с възпитанието и имат едни неконтролирани и диви деца.

Това, което непрекъснато гнети съвременния родител, като оставим настрана гладенето на училищни панталони с ръб, е чувството за вина. Накъдето и да се обърнем, навсякъде виждаме възможност да навредим тежко на детето си.

Искам да ви разкажа удивителната история на едно момче. Момче, което на 10 години не можеше нито да пише, нито да смята. Четеше на срички с усилие. Нито един случай в моята практика не опровергава толкова ясно и точно идеята на класическото образование.