За родители

Личен и много искрен текст за малките житейски уроци, които една майка иска да предаде на своя син – за приятелството, думите, благодарността и любовта.Понякога най-важните уроци не се научават в училище. Те се предават тихо – в разговор, в споделен момент или в няколко внимателно подбрани думи.

Този текст на Лина Вебър събира малки, но много важни житейски напътствия към един син – за уважението към хората, вниманието към думите и силата на любовта.

1. Не хвърляй дрехите си на земята

Защото така някой друг трябва да ги прибере.

А ако не го направи – ти ще ги тъпчеш.

2. Не захвърляй с лекота приятелите си

Защото така някой друг ще ги успокои и ще ги приласкае.

И ще останеш сам.

Или още по-лошо – те ще останат край теб, а ти ще продължиш да ги тъпчеш.

3. Бъди подреден

Обръщай внимание на нещата около теб.

Заобикаляй се само с такива, които са ти нужни и ти носят радост.

Грижи се за тях и бъди благодарен, че ги имаш.

Изчисти стаята и дома си от ненужните предмети.

4. Обръщай внимание на хората около теб

Заобикаляй се с хора, от които се учиш и на които им пука за теб.

Връщай вниманието и грижата.

Бъди благодарен, че ги има тук и сега.

Отърви се от тези, които искат от теб повече, отколкото ти дават.

5. Не казвай „гладен съм“, ако не си гладен

Защото така ще накараш някой да положи труд, който после ще изхвърлиш на боклука заедно с храната, която остане.

6. Не казвай „обичам те“, ако не обичаш

Защото ще нараниш някого.

И ще изхвърлиш неговите чувства и вашето възможно приятелство на боклука.

7. Внимавай какво казваш

Внимавай какво казваш, на кого го казваш и кога го казваш.

Ако казваш важни неща на случайни хора и случайни неща на важни хора, можеш да загубиш много.

И не говоря за предмети и пари.

8. И най-важното – обичай

Понякога това е неочаквано трудно.

Много често трудността е под формата на досадно ежедневие и изглежда по-лесно просто да започнеш отначало.

Но любовта не е чудо, което просто ти се случва и после свършва.

Тя е чудото, което ти създаваш и градиш.

А другото чудо са децата ви.

Какво казва мама:

Не! Няма да ти купя сладолед!

Какво чува детето:

Ако си поискаш още 264 пъти, ще ти купя два!

Арън е на 13 години и вече успява да изкарва пари чрез You Tube. Този успех го кара да заяви в социалните медии, че вече няма нужда да прави това, което му казва майка му.

Омъжена съм за съпруга си Харвати от 16 години. Ние сме щастливо женени. Наистина щастливо.

Целта ми с този текст не е да звуча назидателно, а да споделя как изглежда нашият щастлив брак отвътре или по-скоро как НЕ изглежда. Защото бракът понякога е много трудно място да бъдеш и ще се радвам, ако опитът ми помогне на някого.

Мила майко на две деца,

Приеми това писмо за официално извинение. Оттеглям обвиненията си и размахвам белия флаг на разкаянието. Ако искаш, дори можеш да използваш ужасната фраза: „Аз казвах ли ти!“, заслужавам си го.

Защото, преди да стана майка на две деца, просто не схващах за какво става въпрос.

За 15 години родителство на три деца съм събрала широк спектър от възпитателни методи – разсейване, позитивно убеждаване, обяснения, наказания. Имам специален поглед „внимавай в картинката“, както и един куп други трикове в торбичката с родителски похвати.

Провеждали ли сте подобен разговор със сина си или дъщеря си? На мен ми се случва почти всеки ден след края на часовете. С три деца в основно училище и две в детска градина, на двамата с Брук ни се налага да се научим да задаваме по-добри въпроси.

Повечето родители са страхотни, но има няколко вида, които карат учителите да мечтаят за следващото лято дори още преди началото на годината.

Ако направим кратък анализ, много бързо ще разберем, че в настоящето знанията, сами по себе си, нямат почти никаква ценност. Защото са леснодостъпни, ако имаме елементарна техническа грамотност. 

Любопитството е основно човешко качество. То ни кара да пъхаме носа си навсякъде – защо светът е така устроен? Защо, ако хвърля предмет, той пада, а на лети все нагоре? Да се развива, човек може само чрез любопитството и съвременният свят е устроен точно така. Така че това, което остава на учителя, е да използва целия наличен инструментариум и използвайки го, да не забравя да наблюдава съвременните хора.

Боже, казах си, какви нервни, луди хора. Купуват, значи, някакви олекотени трактори с гигантски, непомпащи се гуми, сенник и маншон за ръцете, товарят клетите бебета в тях и очевидно ги мъкнат по разорани полета и ниви.

Докато съм преподавател в детския летен лагер, с ужас наблюдавам как много родители продължават да мъчат своите деца и от разстояние: