Линда Стейд, педагог и учен, смята, че е важно да научим децата си какво е приятелството, като им обясним неговите пет основни принципа, за да не се разочароват впоследствие.
1. Приятелите са ни нужни поради определена причина.
Много често обкръжаваме приятелството с романтичен ореол. Не ни харесва да мислим за прагматичната му страна. Истината обаче е, че започваме да дружим с някого, защото тази дружба ни е нужна.
Например нужни са ни хора, които могат да приемат нашите слабости и особености или пък да успокоят страховете ни. Или пък избираме хора, с които ни е весело, или споделяме едни и същи интереси. Възможно е да имаме приятели, с които сме напълно различна версия на себе си. Или такива, с които можем заедно да разсъждаваме на определени теми, да споделяме вижданията си за света около нас.
Разкажете за тези различни цели на детето си. Нека разбере колко непрактично е да има „най-добър приятел завинаги“. Човек се нуждае от много приятели: в училище, на курса, който посещава, в квартала, в който живее. Важно е да обсъждате, че целите на приятелството винаги трябва да са положителни и да носят положителни емоции. Когато отношенията са токсични и натоварват, детето трябва да знае, че може и трябва да ги прекрати.
2. Да имаш приятели и да си популярен, са различни неща
В началото на пубертета децата спират да смятат родителите си за най-важните авторитети и се преориентират към връстниците си. Те търсят от тях приемане и признание. Приятелите са компасът, който показва кое е „яко“ и кое – не, кое е важно и кое – не, и най-вече – кой е важен и кой не.
Да бъдеш популярен, означава да те приемат много хора, но проблемът е в това, че понякога цената на популярността е да предадеш своите ценности. И като резултат едни иначе чудесни деца вземат грешни решения. Длъжни сме да покажем на децата се, че е важно да бъдат самите себе си, да са истински.
Именно това ще ги научи да различават приятелството от популярността. С приятелите си можеш (и трябва) да бъдеш истински. Когато искаш да си популярен, правиш това, което очакват и искат от теб другите.
Приятелството предполага отношения без лъжа и маски, основано е на доверието. А популярността е маска, която отговаря на очакванията на някой друг.
3. Приятелството е точно толкова важно, колкото са и твоите лични граници
Когато приятелите ясно разбират къде се намират собствените и чуждите граници, приятелството е здраво и без недоразумения. „Какво е недопустимо за мен, какво не бих направил, какъв няма да стана“ – това са решения, които ние вземаме след много разсъждения и личен опит. Установяването на личните граници не е лесно, а за децата особено в онлайн реалността е още по-трудно. Те растат в епохата на „споделянето“.
Непрекъснато споделят как изглеждат, как се чувстват, кого обичат и дори какво ядат със стотици хора всеки ден. Нормално е понятието „граници“ за тях да е размито. А приятелството са едни специфични отношения, в които приятелят е човек, с който споделяш нещо лично. Децата забравят за това, защото са онлайн денонощно. Възрастните внасят своя дял в това объркване: „Не се карайте, нали всички сте приятели!“. Не, не всички са приятели. Вежливостта е задължителна. Приятелството – не.
4. Конфликтът е нормално явление в приятелството.
Приятелите се карат и това е напълно нормално. Отново идва объркване от фейсбук и инстаграм – тези платформи са своеобразни „нирвани“, в които всички са си приятели. Но ако сме честни и охраняваме своите граници, няма как да избегнем конфликтите. Ние знаем това отлично и е важно да го разажем на децата си. Иначе те ще възприемат всеки спор за криза и крайна отношенията.
5. Приятелството невинаги е завинаги
Ако едно приятелство приключи, детето може да възприеме това като катастрофа. Но се случва, нормално е и е неизбежно. Ние се развиваме, нашите вкусове, интереси, ценности и стил се променят. Не можем да вземем всички със себе си по пътя, нужни са ни време и пространство за новите хора, които се появяват в живота ни.
Важно е да обсъдим с децата си, че промените в приятелските отношения са нещо нормално и те трябва да изпитват по-малко гняв, когато това се случва. Тъгата и разочарованието са неизбежни – ние не можем да защитим децата си от всички негативни емоции. Напротив, те са възможност да се научат да ги управляват. Децата растат и се променят, техните приятели – също. И това е прекрасно.
Източник: lindastade.com
Още по темата:
Какво да направите, ако детето ви няма приятели
Как да бъдеш добър приятел - важно умение за децата (и възрастните)
Той вече не иска да ми е приятел!
