Изолацията, която преживяхме през изминалите 2 месеца, беше едно от най-големите предизвикателства за семейството, обществото, нацията и света за последните десетилетия.
По време на такива изпитания нещата кристализират – скритото става явно, явното се осветява още по-добре – и доброто, и лошото. Това се прояви особено ярко в 4-те групи, ангажирани в образованието на децата ни – учители, родители, деца, институции.
Какво се случи с учителите/училищата?
Училищата, далеч не най-добрите по рейтинг, имидж, стара слава, успяха да се организират за много кратко време – някои дори за 2 почивни дни, от 13 до 15 март, и да стартират учебния процес.
Другите училища така и не успяха да се включат адекватно – защото разчитаха на инструкции от Министерството (да се пита човек защо), защото нямат подходящото ръководство, защото нямат подходящите екипи.
Учителите – и млади, и възрастни – проучваха нови системи за дистанционни срещи, тестваха, планираха учебните си часове в непривичната обстановка на дома си. На някои от преподавателите се наложи да си осигурят по-бърза интернет връзка и подходящо устройство.
По-младите учители оказваха постоянна подкрепа на колегите си, които се затрудняваха с непривичните технологии – за сметка на собственото си време и семейство. По-възрастните колеги търсеха и намираха помощ и ресурси.
Другите учители предпочетоха (отново) да не придобиват нови знания и умения, независимо от променения свят. Те изпращаха домашни и презентации по мейл и очакваха обратно попълнени домашни.
Не успяха да намерят начин и възможност да общуват с учениците си на живо, да следят техния напредък и да се ангажират с него. Те (отново) не поеха отговорност за постигането на крайната цел.
Родителите – работещи от дома или ходещи на работа в обстановка на страх, стрес и тревоги – подкрепиха децата и новия учебен процес.
Осигуриха интернет, устройства, относителна самостоятелност за всяко дете в 2–3-стайните си апартаменти. Тестваха заедно с учителите, помагаха със съвети, а понякога дори с ресурси. Проявяваха търпение, разбиране и благодарност.
За първи път присъстваха в реални часове на децата си и поеха отговорност за поведението им. Защото проблемите с дисциплината продължиха да съществуват и онлайн и най-накрая родителите имаха възможността да разберат точно за какво става дума и какъв е индивидуалният принос на всяко дете.
Другите родители – искаха някой да занимава децата им минимум 6 часа, за да могат да работят и да не им пречат, но бяха против дистанционното обучение, защото е много сложно и не им се занимаваше да усвояват skype или zoom.
Искаха часове по физическо и музика, но не и домашни във вид на клипчета, защото нарушават правата им. Тези родители (отново) нямаха време да „влязат“ в час и да чуят как точно се държи детето им, което има проблеми с дисциплината.
Те (пак) бяха твърде заети/стресирани/напрегнати, за да помогнат на детето си, което се затрудняваше с новия формат на обучение. Според тях (отново) отговорността за проблемите на детето беше на учителите, детето, дори вируса – не и тяхна.
Децата – подходиха с ентусиазъм в началото, училището беше съчетано с любимите им устройства! Показваха си домовете, домашните любимци, любимите играчки. По-тихите деца получиха възможност да бъдат по-смели и да участват в час, без в тях да се взират още 20 чифта очи.
Проблемите в дисциплината си останаха, дори се задълбочиха, в зависимост от използваната платформа – нашите умни деца веднага откриха начини да заглушават и дори да изхвърлят съученици и учители.
На втората седмица децата затъгуваха за живия контакт и игрите в училище. След това намериха начини да се срещат – виртуално, по интереси, с видео, аудио, игри.
Институциите – още първите дни препоръчаха система, която нямаше необходимите функции за онлайн обучение, но за сметка на това напълно „заби“ още в първите минути на наплива от желаещи да послушат официалните препоръки.
Не пропуснаха да се хвалят с всички успешни училища, като любезно забравиха да споделят, че те работят на платформи, които вероятно дори не са споменавани в министерството.
Зарадвани, обявиха край на грипните ваканции и началото на грипното дистанционно обучение.
Много нови неща се случиха през изминалите 2 месеца и много стари неща продължиха да съществуват и да са валидни. Добрите и лошите примери са кристално ясни. А ние имаме избор – да ги забравим като лош спомен или да се опитаме да (се) променим нещата около себе си.
Автор: Биляна Велева
Още по темата:
Научни факти за родителството по време на пандемия
Положителните и не толкова положителни страни на изолацията
Защо да е трудно, когато може да е лесно - Маги от 1minmama
Коментари