Мисля ли, че двайсетте минути часове ще са достатъчни за усвояване на материала?
Най-обективният отговор за мен в момента е НЕ ЗНАМ. Не съм учител, не съм и ученик – аз съм родител, но според мен няма човек, който със сигурност да може да твърди, че тези часове ще са или няма да са ефективни. Което, между другото, се отнася и за онлайн часовете от по 30, 40 или 50 минути.
Това е така, защото в момента се случва нещо ново и безпрецедентно – всички минаваме на онлайн обучение, без да сме подготвени за новото обстоятелство. А това в бизнеса, живота и в образованието обикновено означава, че тепърва ще трупаме опит и ще установяваме кое е ефективно и кое – не.
Ще дам пример, като защитя и двете тези:
20 минути няма да са достатъчни, защото, докато се организират децата, докато си отворят учебниците, докато си включат микрофона и часът ще е свършил. Учителят няма да има време да обърне внимание на всяко дете. Децата, които имат затруднения, ще изостанат още повече.
20 минути ще са достатъчни, защото ще липсват общият шум и разсейване в класа, учителят ще има по-голям контрол над дисциплината и може да ограничава по-шумните и обикновено нарушаващи дисциплината деца. Материалът ефективно ще се преподава, а децата ще имат време за самоподготовка в междучасията или следобед, което ще развие самостоятелността и отговорността им.
20 минути няма да са достатъчни, защото няма да могат да минат по цялата програма и да си попълнят всички упражнения и задачи в учебника, тетрадките, помагалата и сборниците.
20 минути ще са достатъчни, защото и без това настоящата образователна програма включва твърде много (досадни) повторения на едни и същи неща, които просто отблъскват и отегчават децата.
20-минутните часове са твърде кратки, защото – „Какво да го правя това дете през останалото време?“.
20-минутните часове са приемливи за мен, защото в останалото време детето ми може да си говори със съучениците, да си рисува или просто да си пусне музика и да потанцува малко, което точно в този момент ми се струва доста важно.
Дистанционното обучение е повод за много мои тревоги, но малка част от тях са свързани с материала и неговото усвояване. Аз не вярвам, че детето ми ще остане неграмотно или няма да може да смята заради тези два, три или повече месеца обучение от разстояние. Това, което по-скоро ме тревожи, са социализацията и липсата на разнообразни контакти.
За мен това е неоценимата полза от ходенето на училище. Там детето ми е около 8 часа в среда, различна от семейната. Научава се да общува с възрастни хора, от които зависи – учителите, възрастни хора, от които не зависи – хигиенисти, портиери.
Но преди всичко общува с другите деца. И разнообразието, и видът на контакта са толкова големи, че не виждам как семейството или дори компанията на приятелчетата у дома, могат да го компенсират. Детето ми общува с деца, които харесва и го харесват, но и с такива, които не харесва и не го харесват. Учи се как да реагира на добри и лоши преживявания – понякога опитът е болезнен, но съм сигурна, че винаги е ценен.
В междучасията децата играят на един куп невероятно забавни и креативни игри – чували ли сте за „кобра с кобра“? А виждали ли сте ги как правят танц с ръцете си? Все неща, които са видели в YouTube или Tik Tok, и все неща, на които аз просто няма как да ги науча.
Тревожи ме и тийнейджърът у дома – дали не потъва твърде много в дигиталния свят? А какво се случва с любовта? Как изобщо се поражда и развива тя във виртуалното пространство?
Но може би децата ще се приспособят. Дъщеря ми в началото на онлайн обучението в междучасията идваше да ме прегръща и да си говори с мен (докато аз съм в скайп среща примерно), а сега изобщо не я виждам. Само чувам смях и викове, а от време на време силна музика и трополене – явно дори успяват да танцуват заедно през мониторите. При сина ми се появяват тихи и спокойни моменти на кротко чатене (в противовес на подскачането и викането от игрите), които, кой знае, може да са свързани с по-романтично общуване.
Та да се върнем на въпроса – достатъчни ли са 20-минутните часове?
Не знам, ще стане ясно. По-важното е да имаме адекватни учители, които да нагласят начина си на преподаване, времетраенето и комуникацията в зависимост от това, което се случва в класовете им. А ние, родителите, да помагаме с каквото можем.
Още по темата:
Как се отразяват социалните ограничения и дистанционното обучение на децата?
Научни факти за родителството по време на пандемия
Дистанционно обучение по време на изолация – героите и другите
Коментари