(Не?)благодарното дете – празнично издание

(Не?)благодарното дете – празнично издание

Автор: Ели Мантовска

Предстоят празници, срещи с роднини и подаръци. Ще има очаквания и малките деца да изказват признателност, да са благодарни за вниманието, лакомствата, подаръците. А децата под 5 – 6 години не осъзнават това, по-скоро ние, родителите, и другите възрастни роднини го очакваме.  

Споделяме ви някои идеи, които можете да адаптирате към вашите празнични ритуали:

Благодарността като умение:

  • По-подходящо би било ние самите да споделяме някакви мигове, в които сме усетили благодарност, например: „Ох, навън вали сняг! Прекрасно е, ала и доста студено. Колко съм благодарна, че баба ти ми оплете този топъл шал… Сега ще се сгуша в него, докато с теб си правим снежен човек! Колко хубаво чувство е благодарността, нали? Стопля те отвътре точно както шалът пази топло отвън… Ти чувствал/а ли си се така?“.

  • Можем ние да „озвучаваме“ детето пред роднини: „Лельо, благодаря за подаръка. Алекс много обича да играе с влакчета и няма търпение да ги разопакова. Ето, че изхвърча да играе. Очевидно е колко е щастлив!“.

  • Нека се погрижим да разкодираме детското поведение пред близки: детето не е неблагодарно, още се учи: „Ваня все още се учи да показва благодарност. Аз съм сигурна, че се радва на лакомствата, виж доволната ѝ усмивка!“.

Ще има може би и ситуация на „невъзпитано“ поведение:

 

 

Понякога може да се получи доста конфузно, особено с роднини, около които отдавна не е имало малки деца. Детето ще отказва прегръдка, храна, дори може би ще захвърли играчката, която току-що са му подарили.

Това НЕ значи, че сме се провалили като родители или че детето „нарочно“ ни излага, или че е „разглезено“. Най-вероятно сетивата и нервната му система са претоварени и в момента не е способно на по-добра реакция.

Какво да направим:

По-късно у дома можем чрез въпроси да насочим детето какво друго може да стори, вместо да захвърли подаръка или откровено да заяви, че не му харесва. Например може да го попитате как според него се е почувствал човекът, който му е подарил играчката в онзи момент? Какво ли е очаквал, докато я е избирал? Как детето може да се извини? Какво по-мило е можело да направи в онзи момент?

Важно е да задаваме въпросите с любопитство и с желание да изслушаме детето, преди да дадем готов съвет. Ако то възприеме разговора като „лекция“, вероятно промяната в поведението няма да е така устойчива. А ако се включи със собствени идеи, дори и повечето неприложими, ще задействаме вътрешната му мотивация да постъпва по по-мил начин.

Натиск за физически контакт като знак на благодарност за подарък

За прегръдки не бива да насилваме детето, защото това изпраща объркващи сигнали, че то няма право да откаже прегръдка. Дори и роднините да са водени от най-добри намерения и да настояват да го гушкат, вероятно не всички го виждат достатъчно често, за да са смятани за близки от него.


А и детето има право да откаже толкова близък физически контакт.
Срамежливостта е възникнала еволюционно при децата, за да ги съхрани за най-близкия им кръг от хора, да не се доверяват на непознати.

Може да предложим друго: детето да даде пет, да се ръкува с възрастния или да изпрати въздушна целувка.

 

Натиск за храна или лакомства:

Ако детето отказва да опита някоя храна, за която роднините настояват, може да им кажем, че то вече се е нахранило или че е яло у дома и не е гладно в момента. Винаги можем да вземем храна за вкъщи от празничната трапеза, така че детето да я опита в спокойна обстановка, ако желае.

 

Натиск за артистична изява:

Да не насилваме детето да покаже благодарност с рецитиране на стихче: ако има желание за изява, разбира се! Но ако се притеснява и се срамува, това е напълно нормална реакция.

Ето някои алтернативни идеи за благодарност без натиск:

  • да запишем видео след събитието, ако детето желае;

  • да нарисува/оцвети рисунка или да напише писмо;

  • да запишем на видео въпросното стихче, песен или танц;





  • да направим апликация от отпечатък от детска ръчичка или друго;

  • ние да напишем картичка/писмо за благодарност и да обясним на детето защо и какво правим;

  • да обясним на детето защо баба и дядо толкова се гордеят с него и се радват да видят колко много знае. И да обсъдим какъв е най-добрият начин за детето да се изяви, без да се стеснява. Може да се родят още много ценни идеи!

Празниците са чудесна възможност да се насладим на връзката с роднините по възможност без допълнителен стрес и натиск. Ако желаете, изпратете или отпечатайте на хартия тази статия, за да я споделите с разширеното си семейство. Може да е една различна гледна точка за всички.

АвторЕли Мантовска

Последвайте Ели във Facebook – Сладки думиИнстаграм – 5pod5, както и в нейния блог, за да прочетете ценните и интересни съвети, които тя дава.

 

Още по темата:

Как да (не) се поддам на коледната подаръчна свръхеуфория? - част 1

Как да (не) се поддам на коледната подаръчна свръхеуфория? - част 2 

Какво НЕ ТРЯБВА да подарявате на детето ми!