10-те НЕ в отношенията ни с децата от известния психолог Юлия Хипенрайтер - част 1

1. НЕ се страхувайте да променяте жизнените си траектории

Много хора питат кое е по-лошо – дете, което е оставено от работещата си майка, или дете, което непрекъснато вижда пред себе си изтормозената от семейните ангажименти домакиня. Съществува мнението, че жената трябва да избере – кариерата или децата.

А всъщност, ако си седите вкъщи с децата и ви е скучно и не се чувствате добре – променете ситуацията. Ако сте се върнали на работа на пълен работен ден, но се тревожите и ви мъчи съвестта, че сте оставили детето си – променете ситуацията.

Емоциите трябва да са наш основен пътеводител.

Човек става по-щастлив, когато различните части на душата и разума му постигнат съгласие.

Бъдете по-чувствителни към собствените си емоции и чувства.

 

 

2. НЕ очаквайте чудеса

Веднъж една майка ме попита:

„Ако баща му се прибира вкъщи 15 минути преди синът ми да заспи, как да направя така, че те да постигнат истински контакт?“

Те ще постигнат контакт. Но 15 минути на ден не могат да превърнат един татко в пълноценен баща на детето му.

В паметта на детето ще останат мама, баба, леля, бавачката – техните навици, характери и отношение към света.

Много неща се предават на детето не с думите, а чрез наблюдението на отношенията между хората.

И точно тези отношения децата възпроизвеждат по-късно в живота си.

 

3. НЕ се насилвайте да играете с детето

До тръгването на училище главният начин, по който детето съществува, е чрез игри.

Не е важно колко часове и минути прекарвате с него, а качеството на съвместните ви игри.

Не се карайте насила да играете с него. Детето усеща, когато ви е скучно.

Търсете игри, които самите вие харесвате и са ви интересни.

Освен съвместните игри, детето трябва да може самостоятелно да се занимава и играе.

„Сам ще го направя“, „Сам ще го измисля“, постепенно се превръщат в самостоятелно мислене.

Важно е деликатно да излизате от играта, така че детето да продължи само.

Освен това родителите не трябва винаги да използват „ние“ по повод действията на детето:

„Тръгнахме на градина“
„Вече сме в първи клас“
„Готвим се за изпити“

Важно е детето да различава къде е „ние“ и къде е „аз“.

 

 

4. НЕ „възпитавайте“ детето

Мама и татко често възпитават детето според собствените си представи как то трябва да се държи и как трябва да бъде организиран животът му.

Безспорно на детето трябва да се осигури безопасна среда и определени граници.

Но за постигането на истински душевен контакт това е недостатъчно.

Да разбираш детето означава да разбираш:

• какво то иска
• какво му е трудно
• какво му е невъзможно
• за какво мечтае
• кое е най-важно за него

Често децата изразяват желанията си крайно:

„не искам да спя“
„искам сладолед“
„не искам да ходиш на работа“

Всички тези „искам“ и „не искам“ се сблъскват с родителското „трябва“.

Ако искате да установите истински душевен контакт с детето – спрете да го възпитавате.

 

5. НЕ бъдете винаги прави

Често възпитанието се превръща в приучване.

Казваме на детето как да направи нещо.
Ако сгреши – го поправяме.

В най-добрия случай настояваме:

„Чети, чети, чети – трябва да четеш.“

В най-лошия използваме заплахи:

„Ако седиш на компютъра – ще станеш зависим.“
„Ако не се учиш добре – ще метеш улиците.“

Нашето възпитание цели да придаде на детето форма, която ние смятаме за правилна.

Пробвайте понякога обратното.

Нарочно сгрешете.

Напишете на първокласника:

2 + 5 = 6

Знаете ли колко щастливо ще бъде детето, когато види, че и вие грешите?

Детето е личност още на годинка.

Важно е да уважавате неговите интереси и да му давате възможност за самостоятелност.

 

Продължение

В част 2 ще прочетете още пет важни „НЕ“ в отношенията ни с децата.

Към Част 2 →

 

Източник: Дети и родители

Още по темата:

10-те НЕ в отношенията ни с децата от известния психолог Юлия Хипенрайтер - част 2

24 съвета към любящите родители

Думите, които трябва да казвате на децата си всеки ден

Родителското его - тъмната страна на любовта