Как да не станем досадни и назидателни по отношение на собственото си дете? Как да научим децата на самостоятелност и да ги накараме да разбират нашите чувства?
1. НЕ се страхувайте да променяте жизнените си траектории
Много хора питат кое е по-лошо – дете, което е оставено от работещата си майка, или дете, което непрекъснато вижда пред себе си изтормозената от семейните ангажименти домакиня. Съществува мнението, че жената трябва да избере – кариерата или децата.
А всъщност, ако си седите вкъщи с децата и ви е скучно, и не се чувствате добре – променете ситуацията. Ако сте се върнали на работа на пълен работен ден, но се тревожите и ви мъчи съвестта, че сте оставили детето си – променете ситуацията. Това не означава, че трябва да спрете да работите. Просто трябва да дадете воля на въображението си и да проявите творчество – помислете каква работа ви е необходима и доколко искате да сте ангажирани с нея. Опрете се на вътрешното си чувство за неудовлетвореност и се отблъснете нагоре. Емоциите трябва да са наш основен пътеводител.
Човек става по-щастлив, когато различните части на душата му и разума му постигнат съгласие. Не трябва да потискате каквато и да е част от себе си заради децата, съпруга си или работата. Бъдете по-чувствителни към собствените си чувства, избавете се от крайните модели – или тенджерите, или успех в обществото. Тези опростявания нямат връзка с истинския живот, изпълнен с чувства и желание за промяна. Не се страхувайте да рискувате и да променяте жизнените си траектории.
2. НЕ очаквайте чудеса
Веднъж една майка ме попита: „Ако баща му се прибира вкъщи 15 минути преди синът ми да заспи, как да направя така, че те да постигнат истински контакт?“. Те ще постигнат контакт. Но 15 минути на ден не могат да превърнат един татко в пълноценен баща на детето му.
В паметта на детето ще останат мама, баба, леля, бавачката, техните навици, характери, разсъждения и отношение към света – но не и тези на баща му. Защото много неща се предават на детето не с думите, а чрез наблюденията над близките и техните отношения. И точно тези отношения децата възпроизвеждат по-късно в живота си. Затова и за съжаление, това момченце няма да може пълноценно да възпитава сина си, защото просто няма да знае как – нали не го е виждал от баща си. Няма как да се случи чудо.
3. НЕ се насилвайте да играете с детето
До тръгването на училище главният начин, по който детето съществува, е чрез игра. Не е важно колко часове и минути прекарвате с него, а качеството на съвместните ви игри. Не се карайте насила да играете с него. То чувства и усеща, когато ви е скучно. Търсете занимания, които самите вие харесвате и са ви интересни.
Освен съвместните игри, детето трябва да може самостоятелно да се занимава и играе. „Сам ще го направя“, „Сам ще го измисля“, преминават в „Мисля самостоятелно“. Вие няма да можете да контролирате хода на мислите му, когато порасне. Затова е важно то да може да се справя не само в ситуации, в които е заедно с някой, но и в такива, в които е само. Трябва да го отпускате, за да престане винаги да пита мама – какво да правя? С какво да се занимавам? Важно е деликатно да излизате от играта, така че то да продължи само.
Осен това, родителите не трябва да се изразяват винаги с „ние“ по повод действията на детето: „Тръгнахме на градина“, „Вече сме в първи клас“, „Готвим се за изпити“. Важно е детето да различава къде е „ние с мама“ и къде е „аз“.
4. НЕ „възпитавайте“ детето
Мама и татко често възпитават детето, изхождайки от собствените им виждания как то трябва да се държи и как трябва да е организиран неговият живот. Безспорно на детето трябва да се осигури безопасна среда и то да бъде ограничавано така, че да не падне от прозореца на 6-ия етаж и да умее да пресича улици. Важно е навреме да яде, да спи достатъчно и да ходи самостоятелно до тоалетна.
Но за постигането на душевен контакт с детето това е крайно недостатъчно. Да разбираш детето, означава да разбираш какво то иска, какво му е трудно, какво му е напълно невъзможно, за какво мечтае и кое е главно за него. Често децата изразяват своите желания в крайни изказвания: „не искам да спя“, „искам сладолед“, „не искам да ходиш на работа“.
Всички тези директни „искам“ и „не искам“ всъщност са обратното на родителското „трябва“, което ние наричаме възпитание. На нас ни е необходимо да спи и да яде навреме, ние трябва да ходим на работа. А какво му е нужно на него? Това, което ще ви кажа, може да ви прозвучи рязко и дори парадоксално, но ако искате да установите душевен контакт с детето – спрете да го възпитавате.
5. НЕ бъдете винаги прави
Много често възпитанието в нашата родителска практика – това е приучването. Ние казваме – направи така. Ако детето сбърка, ние го поправяме. Т.е. управляваме го. В най-добрия случай нашата настойчивост е това, което води до резултати: „Чети, чети, чети – трябва да четеш“. В най-лошия това е заплахата: „Ако седиш все на компютъра – ще станеш зависим – като алкохолик“, „Ако не се учиш добре – ще те изгонят от училище и ще метеш улиците“. Нашето възпитание цели да придаде на детето необходимата НА НАС форма, а критиката, заплахите и наказанията ни помагат в това.
Когато детето сгреши, ние първи бързаме да го поправим – „Но ти можеш да смяташ, нали сме го учили“. Пробвайте да сбъркате, нарочно напишете на първокласника: 2+5=6. Знаете ли колко щастливо ще е детето ви, че дори и вие грешите! Децата са свикнали, че ги управляват и им казват как да живеят. Че те самите не знаят как. Не поучавайте детето. Поиграйте си заедно. Та нали в него природата поначало е заложила толкова много здрава енергия. В много отношения то се развива съвсем само. Детето е личност още на годинка. И е важно да уважавате неговите интереси, да му давате възможност за самоопределяне.
Източник: Дети и родители
Още по темата:
10-те НЕ в отношенията ни с децата от известния психолог Юлия Хипенрайтер - част 2
24 съвета към любящите родители
Думите, които трябва да казвате на децата си всеки ден
Родителското его - тъмната страна на любовта
