RO EN

На учителите – с благодарност и признателност

 На учителите  – с благодарност и признателност

Отдавна искам да напиша тази статия, но ми е много трудно да избягам от негативите по темата. 

Аз самата мога да допринеса за това, което се излива върху учителите с примери, случки и т.н. – имам 3 деца, които са взели своя дял от образованието в държавни ясли, градини и училища.


Но моята цел е друга. Искам да внеса малко реалност и необходимата благодарност в отношенията ни с учителите. Защото, посочвайки негативните примери, ние забравяме, че проблемът не е в отделните хора, а в системата, защото тя:

          - Позволява на лошите примери да продължават да работят в нея.

          - Най-вероятно ги създава.


Много е странно как възприемаме ролята си на родители като най-важната професия на света, а забравяме, че учителите всъщност са другите родители на децата ни – тези, на които ги оставяме за 8, че и повече, часа на ден.

Много добре знаем колко сили – физически и емоционални, са ни необходими, за да общуваме с децата си, но не си правим сметката, че учителят е човек, който трябва да общува с 30 деца – да ги опази живи и здрави, и едновременно с това да постави основите на знанието в живота им.


Аз съм виждала млади учителки – момичета, обезкуражени и обезверени, и то съвсем не от заплащането или безумната документация, които ежедневно попълват.  А от отношението на родителите – безпардонно, безотговорно и дори грубо. Отношение: аз ти плащам – ти ще правиш, каквото искам от теб.

Виждала съм родители, които нямат реална представа за собствената си отговорност към децата си – емоционална, психологическа и дори здравословна, които смятат, че училището и учителите са длъжни да отглеждат и възпитават отрочетата им.

 

Би трябвало на всички нас вече да е ясно, че в образованието, както и в почти всеки аспект на живота ни в държавата, работещи институции, смислени системи и адекватен контрол, няма. Това означава, че учителите и директорите, които работят усилено и последователно за изграждане на добри учебни заведения, заслужават нашата дълбока благодарност и признателност.

Защото това са хора, които водят непрекъснати битки на 3 фронта:

          - Със системата – която затруднява работата им, не им позволява да се развиват с темповете на съвременното общество, не ги финансира достатъчно, отблъсква новите кадри, демотивира опитните преподаватели

           - С родителите – които имат безкрайни претенции, абсолютно неадекватни спрямо възможностите на българското образование, българските училища и изобщо българската действителност.

           - С децата – които от малки са свидетели на неуважението към учителите от страна на родителите си.

 

И ако ние като граждани не успяваме да променим държавата (гласувахте ли? А за кого гласувахте?), така че и образованието да се промени, то можем поне да правим малки микропромени. И по-точно:

          - да бъдем реалисти за възможностите на училищата и учителите;

          - да оценяваме положените усилия;

          - да благодарим за постигнатите резултати;

          - да проявяваме уважение към другите родители на децата ни.

 

Затова ви моля – благодарете на учителите на децата си.

Не 2 пъти в годината – на коледното тържество и на 24 май, а всеки ден. Попитайте ги как се чувстват. Разберете дали бихте могли да им помогнете с нещо.

Защото, когато държавата абдикира, оставаме ние хората.

И с човешка подкрепа и признателност, ЗАЕДНО можем да отгледаме умни и достойни хора.



Автор: Мая Бобева-Атанасова

Разкажи ми история
Купи сега
У дома с буквите
Купи сега
Играй със сричките
Купи сега


 Още по темата:


Напред, науката е слънце

Детето и училището.Къде грешат родителите

Какво се случва с децата ни- наблюенията на един учител


Пъзел с емоциите
Купи сега

Виж следващата новина
Напред, науката е слънце
Напред, науката е слънце


Израснах в учителско семейство – 35-годишен опит при майка ми, при баба ми – и повече. Животът месдоби и със свекърва учителка, а от година – и с първокласничка. И спорим ли, спорим с мъжа ми с околното не-толкова-отвътре-запознато с образованието население, и отнасяме критики защо хем понякога рушим даскалския авторитет, хем не се стряскаме и за миг от „образователната месомелачка“ и периодичните учителски истерии